Еньовско утро

Ранно, слънчево, усмихнато е утрото на Еньовден.
С изминати дванадесет километра  в компанията на старата любов - велосипеда.
Е, росата беше се изпарила, но за мен остана невероятен изгрев на слънцето. Едно къпещо се слънце. В един момент от изгрева си имах две слънца. Едното на небето, другото в реката.
Кратка медитация  и утрото ми стана още по-вълшебно. Беше по-кратка от желаното, но някак си усетих приближаването на други хора, още преди да са пристигнали на мястото специално и нещо ме подтикна да спра този път. Но утрото пак си е вълшебно. Свежият повей на вятъра, все-по красивите песни на птиците...
И усмивката в душата ми...
Аз си я прегръщам и започвам деня си...
Направих си чай от тревички разни и сега уханието ме пренася...

.