Така е, като не стига деня...
След седмицата на сибирски студ, в която не съм мърдала от топлата си стая, за разходка ми е време. Истина е, че не ме и свърта вече.
А и след два дни главоболни, най-доброто е повече движение. Разходка привечер се случи, хареса ми. А после нощна има. Каква нужда от движение имам... Светло е сред снеговете. Все още чисто е. Температурите са по-човешки. Приятна зимна нощ. А най-хубавото нарича се движение :)
В последната седмица движението ми липсваше. Разбира се, две дози йога са чудесно нещо, но усещам, че трябва ми и още. Тази вечер ми се случи. Утре пак си имам план. Да видим времето какво ще каже, че ако поледица се заледи... пак в къщи ще си дремя ;)
Време е сега да гушна Сънчо...
Лека да е...
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар