понеделник, 18 март 2019 г.

пролет съм

За пръв път успявам с малки крачки да вървя към целите си.
До сега все съм искала всичко и веднага. Да, започвала съм с малки крачки, но толкова много, че... твърде бързо ми се е изчерпвала мотивацията.
Този път, не без помощ ;) , успявам да си подредя крачките и наистина са малки и по малко. Малки - не означава незначителни. Те са малки, но са постоянни. А това е нещото, което ми е липсвало - постоянство.
Защото ентусиазъм си имам понякога и предостатъчно. И точно той, ентусиазмът, ми е изигравал лош номер.
Да, дойдох тук, за да си се хваля. ;) 'Щото мястото е мое ;)
Да, пролетта е мой сезон. Събуждам се... разцъфтявам... Като природата навън...
Разходките с велосипед са нещо незаменимо, неповтарящо се. Винаги различни, винаги зареждащи. Пролетта с часове променя алеята. Всеки ден цветовете са различни, по-изобилни. С всеки ден зеленото, първо плахо, а вече неудържимо превзема погледа. Уханията се променят с часове. Сутрин свежест, вечер натежала зрялост.
Наситен аромат на цъфнали джанки, премесен с аромат на бързащи треви - това е тазвечерния букет. И скоро сняг ще завали... от джанковите венчелистчета...
Сутрешното кардио на терасата е истинско събуждане на всички сетива и зареждане за целия ми ден. Пред погледа ми гората се разлиства и разцъфтява с часове. Не, не преувеличавам. Птичият хор е най-хармоничното начало за слуха ми. Всяка глътка поет въздух ме зарежда с енергия и настроения за велики дела ;). Е, поне необходимите за ежедневието ми. И за още нещо, което прави дните ми различни и смислени!
Сега съм пролет...

И си се харесвам... Защото това съм си аз. Най-истинска, най-цяла, най-... А бе, най- съм ;)


.

Няма коментари:

Публикуване на коментар