Време е за пролет да се мисли. Всичко ще се буди, ред е и на мен :)
Събрах си мотивацията за днес и... съм доволна. Сигурна съм, че мотивация и утре ще си имам.
Днес се върнах към навик, който много години е бил с мен, за по-дълги или по-кратки периоди. Петте тибетски ритуала винаги, дори от първия ден са ми носили полза и радост.
Тази сутрин беше първата от многото сутрини, в които
отново бяхме заедно. Ще бъдем заедно за дълго... седмици, месеци,
години!
Не е нужно да се търсят оправдания, че няма време...
Днес ми бяха необходими по-малко от 5 минути за 15 повторения. Това бе изненада за мен, не очаквах, че ще успея да направя толкова повторения. Сигурна съм, че съвсем скоро ще си правя по 21 повторения.
В предиобедно време, импулс ме завладя и среща с кростренажора си направих. Е, по-скоро бе опознавателна, че и с него се бяхме позабравили. Но срещите ни предстоят и по-редовни, и по-продължителни ще да бъдат.
В следобедно време и сезона на велосипедите бе открит с доста добро начало. Отново бях изненадана от лекотата, която ме съпровождаше. Това означава, че все пак през зимата /колкото и да я нямаше/ не съм съвсем се омързеливила. Е, вярно е, че имах понякога ентусиазъм за едно или друго, но... за съжаление, бързо се изпаряваше. Но явно и от него е имало полза.
В зимните месеци физическата ми активност беше предимно в бързи разходки. Не мога да кажа, че бяха ежедневни, но около три - четири пъти седмично, може би се получаваха. Ето доказателство, че и най-обикновено ходене може да допринесе до поддържане на приличен тонус.
Продължавам! Напред... по Пътя си...
.
Не е нужно да се търсят оправдания, че няма време...
Днес ми бяха необходими по-малко от 5 минути за 15 повторения. Това бе изненада за мен, не очаквах, че ще успея да направя толкова повторения. Сигурна съм, че съвсем скоро ще си правя по 21 повторения.
В предиобедно време, импулс ме завладя и среща с кростренажора си направих. Е, по-скоро бе опознавателна, че и с него се бяхме позабравили. Но срещите ни предстоят и по-редовни, и по-продължителни ще да бъдат.
В следобедно време и сезона на велосипедите бе открит с доста добро начало. Отново бях изненадана от лекотата, която ме съпровождаше. Това означава, че все пак през зимата /колкото и да я нямаше/ не съм съвсем се омързеливила. Е, вярно е, че имах понякога ентусиазъм за едно или друго, но... за съжаление, бързо се изпаряваше. Но явно и от него е имало полза.
В зимните месеци физическата ми активност беше предимно в бързи разходки. Не мога да кажа, че бяха ежедневни, но около три - четири пъти седмично, може би се получаваха. Ето доказателство, че и най-обикновено ходене може да допринесе до поддържане на приличен тонус.
Продължавам! Напред... по Пътя си...
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар