пролетта ме мотивира

Март е тук.
Време е за пролет да се мисли. Всичко ще се буди, ред е и на мен :)
Събрах си мотивацията за днес и... съм доволна. Сигурна съм, че мотивация и утре ще си имам.
Днес се върнах към навик, който много години е бил с мен, за по-дълги или по-кратки периоди. Петте тибетски ритуала винаги, дори от първия ден са ми носили полза и радост.

Тази сутрин беше първата от многото сутрини, в които отново бяхме заедно. Ще бъдем заедно за дълго... седмици, месеци, години!
Не е нужно да се търсят оправдания, че няма време...
Днес ми бяха необходими по-малко от 5 минути за 15 повторения. Това бе изненада за мен, не очаквах, че ще успея да направя толкова повторения. Сигурна съм, че съвсем скоро ще си правя по 21 повторения.
В предиобедно време, импулс ме завладя и среща с кростренажора си направих. Е, по-скоро бе опознавателна, че и с него се бяхме позабравили. Но срещите ни предстоят и по-редовни, и по-продължителни ще да бъдат.
В следобедно време и сезона на велосипедите бе открит с доста добро начало. Отново бях изненадана от лекотата, която ме съпровождаше. Това означава, че все пак през зимата /колкото и да я нямаше/ не съм съвсем се омързеливила. Е, вярно е, че имах понякога ентусиазъм за едно или друго, но... за съжаление, бързо се изпаряваше. Но явно и от него е имало полза.
В зимните месеци физическата ми активност беше предимно в бързи разходки. Не мога да кажа, че бяха ежедневни, но около три - четири пъти седмично, може би се получаваха. Ето доказателство, че и най-обикновено ходене може да допринесе до поддържане на приличен тонус.
Продължавам! Напред... по Пътя си...

.

опити и оправдания

Направих някои опити. 
Засякох с хронометър кое занимание колко време ми отнема. Напоследък правя голям брой навеждания. Гледах един клип, в който се обясняваха ползите от тези движения. Стори ми се лесно и да, наистина ми е лесно. Вече правя 100 повторения за 3 минути и 30 секунди. За сега правя и втора серия от 100 повторения след около минута почивка. И най-интересното е, че времето е същото. Навежданията са идеално раздвижване и получаване на гъвкавост и енергия. След двадесетото навеждане тялото сякаш влиза в друг "режим" и темпото само си идва. Със затворени очи, усещам как увлича... Усещането е, че мога така до безкрайност да продължавам. 
Неотдавна си засякох продължителността и на тибетските упражнения. Оказа се, че 7-8 мин са необходими за тибетските ритуали, които са изключително силно енергийно въздействащи. До сега се доверявах на прочетеното, че са необходими 10-15 минути. Как да не съм доволна? :) 
За планк 3 минути са необходими за серия от 3 пъти по 30 секунди задържане и 30 секунди почивка /която може и да намалява/ 
Петминутката за японския масаж и още пет за почивка след това, носи изключителна лекота и подвижност на всички стави. 
Виброгимнастиката е точно 70 секунди, които отделени три - четири пъти през деня, могат да направят чудеса и за вените, освен другите ползи. 
Оказва се, че за такива, уж малки неща, които оказват голямо въздействие върху човека, не е необходимо много време и оправданията- нямам време, изобщо не действат. 
И като се замисли човек колко минутки губи тук и там, де съзнателно, де без да го осъзнава... 
А колко малко трябва, за да се почувства човек Човек. 
И никакви оправдания! 
А аз наистина не мисля да си търся оправдания за липса на време. 

.

вдъхновение

Пролетта ме вдъхновява...
За всичко!
Вчера и днес посрещам изгрева край реката в компанията на велосипеда и с десет километра се подготвям прекрасно за предстоящия ден.
Вчера, следпразнично и следтравмично, поднових тибетските упражнения. Вчера с петнадесет повторения, а днес с максималните двадесет и едно. И имах усещане, че мога да направя поне още толкова без проблем.
Това усещане е силно, мотивиращо, радващо.
Резултатът е, че имам желание за създаване на още хубави навици. Но за тях повече ще си кажа друг път, че днес... трябва и да се поработи ;)
Спорен ден!

.

пролетно и леко

Пролетта иде и на мен ми е все по-леко.
Не само физически. Физическите измерения на промяната не са големи, но другите са наистина големи. Виждам, че резултатите се задържат и продължават в правилната посока. Имаше момент, в който варирането на резултатите ту надолу, ту нагоре, ми тежеше. Тежеше на мислите, на настроенията, на намеренията. Нима можеш да летиш в мечтите и намеренията, когато виждаш, че каквото и да правиш всичко си е същото. Или почти същото, което не дава крилата, от които имаш нужда.
Допускам, че настроенията са били породени от танца на хормоните ми. Но така или иначе, трябва да се укротят, за да мога да изпълня Решението си. И май се кротнаха... за сега...
Направих и промяна. Вечерята е лека и около 19 часа. Това, което добавих е 15 грама протеин на прах с около 200мл вода, който се хапва при лягане. Лягането ми е около 23 часа. Не на едно място съм чела, че е хубаво последното ядене да е предимно протеиново. И поне на три места, на които вярвам, има препоръка за прием на нещо малко и протеиново преди сън. Вече десет вечери преди лягане хапвам протеина и... има разлика.
Напълно възможно е да има и плацебо ефект, но дори и да е така, важното е, че е в посоката, която ми харесва. Чувствам, че се наспивам по-лесно, имам повече енергия през дните, кантарът е дооста по-благосклонен. Вярно, че и храненето ми е по-стриктно, но мисля, че и то е такова, поради същата причина.
И няколко думи за закуските ми: От десет дни закусвам едно и също - протеин, мака, рожков, бадеми или орехи и ябълки. Преди тези дни имаше още пет-шест дена, когато вместо ябълка беше печена тиква /разбира се без захар/. А днес направих промяна - ябълките са вече ябълки и малини :) А малините са от миналото лято, подбрани собственоръчно и във фризера.
И не бива да пропускам, че в последната седмица имах повече разходки сред природата, имаше съботно-неделен агрофитнес, както и навиците с тибетските упражнения са устойчиви, а също и някои други по-нови навици.
Това е... Пролетно ми е... Леко ми е...

.

ден за движение

Почти цяла седмица, не съм идвала насам.  Истината е, че ми се идваше, но не успях да се организирам. Но не мога да пропусна днешния рекорд.
Прекрасно време - пролет във всяка тревичка, във всяко клонче. Пролет в слънчевите лъчи, в синия безкрай небесен, в закачливи песни на птички, в речния бързей.
Днес ми се случиха две разходки. И все с приятна компания.
Сега усещам лека умора, но пък много приятна. Доволна съм от движението. Все пак 16 000 крачки са си хубаво нещо :)
Усещането, че идва  пролет е особено. Едно такова - шарено и подвижно. Топло, изпълнено с желания, с устрем и живот.
Хубав ден...
За малко да забравя... Тибетските упражнения отново са част от дните ми. Един хубав навик се завърна :)
Време е за Сънчо. Защото от тази вечер започвам да си лягам рано. Каквото и да значи за всеки...
Лека нощ!


.

новости в септември

Да, септември започва с новости. Казват, че всяко ново е добре забравено старо. При мен е само позабравено. Но вече е в дните ми. Разходките с велосипед са едно от приятните ми сутрешни занимания. Казвам разходка, но това си е и прилично натоварване. А аз имам нужда и от такова натоварване. Не съм забравила нищо.
Не съм забравила сутрешния хлад, който освежава и събужда всички сетива, ако все още има позадрямали. Птици в шубраците, катерички в клоните, листа застлали есенен килим... И бързината, с която се сменят ситуациите, е толкова омайваща, пристрастяваща.
Тибетските упражнения са отново част от дните ми от известно време. Но днес е началото им при завоя на реката. Там, където енергията е особена и усещанията са вълшебни.
Тази сутрин, след бурята снощна, въздухът е по-чист, сутрешния хлад е по-свеж, птиците са по-живи. Природата е пречистена и... преродена, дори и в септември.
Днес е по-хладно, но и много приятно. Септември е красив и по-красив ще бъде...
Доволна от такова начало на деня, продължавам напред...

.

седмица на йога

Така е. Получи се седмицата на йога със Соня. Три сутрешни практики и една вечерна в най-енергийната компания!
Малък поглед назад, когато очакванията ми от йога-практиките бяха релакс, раздвижване, повече енергия, спокойствие... Днес получавам всичко това и още много!. Не може да се опише с думите, които ми се намират, затова и няма да опитвам. Оставям се на чувствата, те не лъжат. Чувствата са силни, вълшебни, магични!...
Сонче, благодаря!
В тази седмица продължавам и с хубавите ми възродени навици - тибетските ритуали, виброгимнастика, пчелен прашец за закуска, чаения ден в понеделник и много чай в другите дни.
Харесва ми когато правя хубави неща за себе си. Продължавам си.
Отивам поредна доза чай да си запаря. Избор имам си, вариантите безброй са. Избирам според интуиция. Дааа, хубаво нещо е да си слушам интуицията. Не само за избора на бурени ;)
Интуицията...  Това е тема голяма, някой път ще дойде муза и за нея. 
Добър да  е денят напред!

.

в понеделник

Новата седмица започвам със засилка ;) Предните дни започнах да възстановявам хубавите си навици и да им придавам постоянство. Това не е за ден и два, а за дълъг период.
Малка равносметка: виброгимнастика и тибетски упражнения са от първите хубави навици, които дневно отнемат не повече от петнадесет минути. 
Вечерните бързи разходки са също добър навик, но за съжаление все още могат да се повлияват от климатичното време. По същата причина и сутрешните разходки все още са във ваканция ;) Неделната вечер бе най-студената от трите поредни вечери. Вятърът беше много студен и неприятно бръснещ. Но все пак разходката е факт, което ме радва. 
Разбира се, че продължавам с йога практиките със Соня. Това е нещо, което искам още и още... Прекрасно е седмицата ми да започва с йога в понеделник сутрин. Получавам зареждане с енергия за дни напред. Получавам и много, много повече... Но... днес не се случи според плановете. Нямахме обща практика по технически причини, но пък... направих сама практика. Усетих вълшебството и това вълшебство още  е с мен  :) 
Понеделник е добро начало за друг хубав навик, който съм имала във времето назад. Чаен ден... Ето,  днес е понеделникът, в който този навик се завръща в моето ежедневие.
Имаше няколко седмици от декември и началото на януари, в които ми бе изключително трудно да ставам сутрин. вероятно това е нормално. Най-късите дни с най-дългите нощи... От няколко дена сама се събуждам по-рано от алармата. Което определено ме радва. Възнамерявам да се възползвам максимално от това положение. Затова ранното ми ставане ще бъде по-ранно и по-смислено използвано. 
Обобщението: Ранобудният ми понеделник започна с виброгимнастика, с тибетски упражнения, с кана чай. Продължи със самостоятелна йога практика, която завърши с вълшебна йога-нидра...
Идва ред на нова кана чай, на сериозните планове за деня и тяхното изпълнение.
Сега усещам силата с мен и продължавам...

.

неделното движение

Не е само неделно. Ще отчитам и вечерно-съботно. 
Отново късна разходка. Този път даже е документирана с числа - три хиляди и четиристотин крачки. Не е кой знае какъв рекорд, но все пак след застоя в сибирските дни си е добре.
Имаше по-малко сняг и повече лед. И контузени няма. ;)
Толкова за съботата. Неделята е на ред.
Ранобудно утро имам. Започнах го с много чай горещ. И през деня ще има още. На такова ранобудно утро му прилича и нещо по-така.  И всяко утро занапред ще бъде все така. Защото искам го и мога.
Тибетските упражнения ще бъдат в арсенала на всяко следващо мое утро в следващите месеци. Защото все още си спомням дните на редовност колко енергия ми носеха. А аз си искам енергията. Искам си всичките хубави ползи, които получавах в резултат на своето постоянство. Нима ще се оправдавам, че нямам десет минутки на ден, за да получа повече енергия? Няма!
Искам си енергията, искам си настроението, искам си здравословните ползи! И ще си ги получа!
Знам! Искам! Мога!
И не забравям виброгимнастиката, която вчера получи своето възраждане на хубав навик. 
До тук неделята е до средата си. Продължавам я с активност и напред. Повече ще кажа после ;)
Отивам чай с лофант да си направя...

.

пролетни дела

Времето минава все по-бързо и когато дойде времето за сън виждам колко неизпълнени желания за деня имам. Пролетта настъпва с по-големи крачки и възможностите и желанията ми за движение са все по-големи. Опитвам се да ги използвам все по-пълноценно.
Тази седмица си я слагам в графата "седмица на йога със Соня". Соня има ново предложение за едночасова интензивна йога. Определено много ми хареса и се почувствах изключително свежа след изминалия час във вторник привечер. В сряда си беше седмичната двучасова йога-практика. А в четвъртък си "отработих" миналата сряда, когато по нежелани, но едни такива месечни причини пропуснах.
Опитите, които правя самостоятелно са нещо, след което ми е добре, но все още са далече от практиките, когато ги води Соня. След тези три последователни йога-практики усещанията ми за енергия са невероятни. Все повече ми се иска да се доверявам на интуицията си. И го правя, макар и все още не съвсем уверена. Но пък съм уверена, че това е Пътя.
Тибетските ритуали в сутрешните часове отново ми носят усещания за лекота и енергия. Определено ежедневните занимания са за предпочитане. За пореден път усещанията ми го доказват. Решила съм и съм сигурна, че ще го изпълня - вече няма да допусна пропуск по никаква причина.
Тази седмица беше и по-благосклонна със сутрешните температури и позволи в дните, когато нямаше разходка по алеята, да изведа велосипеда и да си правим компания в ранното утро. Определено ми харесва. И на тялото и на душата.
Разходките сутрин са едно от най-освежаващите и мотивиращи деня ми неща. Разходка с компания носи особена споделеност, носи много усмивки от различните теми за разговор. Познаваме се от първи клас. И след четиридесет и... години имаме какво да си кажем...
Разходките в компанията на безмълвния велосипед са едно различно зареждане, едно особено сливане с природата. В мълчание... и песента на природата...
Сега е време за новия ден...
Движение и пролет да бъде!

.

слънчево утро

В утро студено слънцето е нетърпеливо. Изгрев слънчев ни радва там на завоя. Предизвиква ни за нови дела. Те, новите, са позабравени стари. Редовните ни есенни занимания с тибетските упражнения, в днешния мартенско ден са подновени. Усещането за лекота ни изпълва и ни дава енергия за целия ден. Пак ще го кажа - там, сред природата енергията е по-силна и по-приятно е да се правят тези упражнения. Със сигурност и ефекта е по-силен.
Снощи решението си изпълних. Легнах си в желания час и Сънчо дойде по поръчка.  Събудих се по-рано, което също беше желано. Денят си започнах с няколко нови неща, които пак редовни навици ще си направя. Те са малки крачки по Пътя ми. По-лесно е да направя няколко малки вместо трудна голяма. По-сигурно е, че така по-забавно и лесно ще стигна там, където желая.
Сега, с настроение и енергия в деня си напред продължавам.
Усмихнат да бъде денят...

.

спокойна

Разходките по график ни се случват :)
В събота, в утрото ледено, преодоляхме заледени пътеки, но се не отказахме.
Тази сутрин и следа няма от ледове. Определено си е по-добре. Не сме загубили си тренинга. Отново бърза беше ни разходката. Доволство и усмивки за деня си събрахме.
Планът за разходка е за утрото на четвъртък.
Вчера си мислех колко несериозно се отнасям към най-лесните неща. Пример - тибетските упражнения, които отнемат само десет минути, а ми носят доказана полза. От редовни занимания, през "от дъжд на вятър", та до пълна забрава... Срам, срам...
Обещах си и вече няма да се срамувам от себе си. Аз мога да намеря десет минути в деня си. Днес си ги намерих :)
Хранителния план си го изпълнявам, отново безпроблемно. И се чувствам удовлетворена и по-спокойна.
Да, спокойна съм.

.

някаква умора

Не знам защо умора ме владее.
Не е прекалена, но е факт. Нямам обяснение. Да беше пролет ще се оправдая, че е пролетна, ама есен е. За есенна не се говори :)
Сутрешните ни разходки са редовни - през ден. В компания е най-добре. Тибетските упражнения само днес не се получиха, защото ни заваля. Друг е въпроса, че се случват само на алеята през ден. Така е, защото там, на пейките при завоя на реката, енергията е съвсем различна. Не можем да намерим силен мотив, /за сега/ да ги правим в домашна обстановка. Но е добре да го потърсим. Все по-невъзможно ще е да се правят навън.
В сряда имах най-вълнуващите два часа - йога в компанията на Соня. Страхотно преживяване, невероятна енергия и емоция. Неописуем релакс и удовлетворение...
След сутрешната кратка разходка под дъжда, която въпреки краткостта си, ми донесе хубави емоции, денят ми под знака на умората премина.
Неочаквано следобедната ми сиеста продължи доста, доста дълго. В резултат - пак умора...
Като съм се размрънкала, поне да си продължа и да се намрънкам :)
Освен това усещам, че загубих някъде мотивацията си за стриктност по отношение на храната ми. Допускам, че това се дължи на застоя в мерките ми. Искам, опитвам, но вероятно не е достатъчно,  да не мисля за мерки. Искам да вярвам, че мога да правя правилните неща за мен по правилен начин. Не, не ми е трудно, не ми е противоречиво в мен, но е факт, че нещо се отпуснах. Дали това е някаква умора?
Сега среднощ е. Не ми се спи /все още/, но и нищо смислено не ми се и прави. Освен да си мрънкам ;) Но сигурно и от това имам нужда... понякога. Добре де, няма да прекалявам :)
Искам да повярвам в онзи глас, който шепне в мен, че от утре ще е по-различно. Че пак ще се намеря подредена...
Да му повярвам, а?

До утре!

.

мотивация в неделя

Мотивация в неделя ми се случи.
Всеки ден добър е и е подходящ за мотивация. Но точно в тази неделя моята изведнъж засили се. Не се оплаквам. Даже си се хваля ;)
Да, такова ми е. Мотивирано и особено усещане за успешни дни пред мен. Успешни ще са дните ми във всяко отношение :)
В неделния ден на следобедна сиеста се отдадох. Други планове имах. Исках с масаж да се поглезя, ама... в графика не се намери място и за мен. Затова... поспах си. Сега се чувствам бодра и работоспособна. Но няма да прекалявам с оставането си до късно. Защото сигурна съм, че е много важно в какъв час си лягам. Вече си и знам до колко мога да остана без последствия за качеството на съня ми и за делата ми на следващия ден. Знанието си постигнах с опит. Методът на пробите и грешките е резултатен ;)
Понеделникът ще започне с утринна разходка. Поне шест километра ще е. И тибетските ритуали-упражнения ще си направя край реката. Там енергията е силна и добра.  А после... за всякакви дела ще съм готова.
Защо го пиша тук? Защото се получава като едно обещание. Обещание пред себе си.
А аз си изпълнявам обещанията :)

.

ден за йога и... не само

Пак студено утро. Може би с една идея по-топличко от вчера :)
Разходка в приятната компания на едно приятелство, съхранено през годините. Ние сме се променили, но има нещо, което си е същото. Споделяне и преоткриване.
Като сутрешен ритуал са тибетските ни упражнения-ритуали. Събираме енергия и се пораздвижваме. След това с лекота продължаваме в деня си.
Днес бе и първото ми истинско занимание с йога с истински Учител. Сутринта си мислех, колко е вярно, че когато Ученикът е готов и Учителя идва. Всеки от нас във всеки момент е и Ученик и Учител. Непрекъсното променящи се и допълващи се роли. Роли от най-голямата сцена - Живота.
По време на йога сеанса ми беше леко, забавно, с нови усещания. След сеанса се почувствах особено релаксирана, подвижна и... обновена... Усещанията, които бяха нови за мен, едва ли бих могла сега да опиша. Те все още са в етап на осъзнаване, приемане, разбиране. Написах разбиране, но не съм сигурна, че в това ново за мен пътешествие е необходимо разбиране. Въпреки досегашните ми среща с йога, сега знам, че истинската ми среща беше днес. Това е моята първа крачка по нов път за мен.
Благодаря ти, Соня!
Денят вече преваля. В по-ранния следобед полегнах за минути, а се оказа за час и половина. Мисля, че е резултат от не особено сънната ми нощ, но това е малката причина. По-голямата и силна причина е усещането ми за релакс, което ме владее днес. Хубаво усещане е :)
Сега, въпреки спокойствието в мен, се чувствам готова за довършване на доста ежедневни и не съвсем ежедневни задачи.
Да, днес е ден на музиката и поезията...
И ден на вегетарианството... Честито и на мен :)
Хубав ден...


.

хладно утро

Утрото е хладно, но мен не ме е страх от студ. Подходящо екипирана, на сутрешна разходка с верния приятел /от снимката/ се отправям. Там, на големия завой на реката, слънцето усмихва се, все още срамежливо, че сме доста подранили.
Мястото и времето са точни за тибетските ми ритуали - упражнения. След час паркираме с десет изминати километра. С енергия заредена в деня напред си продължавам.
Днес видях три катерички, които ми позволиха да ги доближа. За съжаление не носих фотоапарат. Вчера имах, но  изненадана от присъствието палаво и пухкаво, забравих да го използвам по предназначение. Остава за утре... или когато се случи :)
Сутринта имах само едничка мисъл - дали да не продължа да си полежа в топлото легло. Но толкова бързо си отиде... Радвам се, че излязох, въпреки сутрешния хлад. Подходящо облечена, получих само положителни емоции от хладното утро. Сутрешния студ е катализатор на невероятно количество енергия, което мога да разпределям през целия си ден.
Денят е по средата. Продължавам го напред...
С усмивка...

.

в понеделник

Понеделник. Ден първи за тази седмица. Успешен е.
Започнах си деня с утринна разходка. С тибетските упражнения. И го завърших с вечерна разходка. Може и нощна да се нарече.
И за утрешния ден си имам планове за разходка. Но утре ще е с велосипеда.
Имам планове и за сряда. След сутрешната разходка с компания ще побързам да се прибера, защото ще поставя начало ново.
Новото е - йога за отслабване със Соня. Соня го е написала толкова добре, че е излишно и аз да се опитвам да го разказвам.
Сигурна съм, че това начинание, започващо на първо число, ще е успешно за мен. Очаквам го с нетърпение и вълнение.
Тази сутрин есента беше със златен отенък. И слънчеви усмивки.  И не само слънчеви.
Вече поокъснях, ама така е, като приех поканата за късна разходка. След достатъчната доза вечерен хлад е време да прегръщам Сънчо и...
Лека нощ!

.

седмица за разходки

Седмицата беше за сутрешни разходки.
И за тибетски упражнения.
Днес е дъждовно и много есенно. Разходката е пропусната. Но това е изключение.
Затова пък, утре ще има съботна разходка :) Въпреки прогнозата за дъжд.
В сряда слънчев ден се случи и с велосипеда бяхме си компания. На следващия ден осъзнах, че има много голяма разлика при възприятията при ходене или при колоездене.
Хубаво е да има разнообразие. Мисля, че харесвам разнообразието, въпреки желанието ми за подреденост. Какво пък и в хаоса си има ред... ама това е лирическо отклонение за друго място и за друго време ;)
От утре трябва да подновя редовното изпълнение на виброгимнастиката. Наистина трябва...
Отивам да си приготвя за утре нещо по-топличко за обличане :) И имам намерение по-скоро да прегръщам Сънчо...
Лека нощ!

.

есен е

Есен е...
Днес ми беше денят за мерки. Вчера трябваше да е, но по причини разни, днес се случи.
Имах очаквания по-големи, но... реалностите са по-скоро застойни. Е, част от мерките са с минус,  другите са същите.
Днес... навън заваля. И застудя. Но сутрешната разходка се случи по най-добрия начин. Сякаш дъждът ни чакаше да се приберем и тогава да завали. С прикапванията си ни напомняше, че есента е вече тук. Но ние няма да се отказваме и никакви климатични причини няма да има за сутрешните ни разходки.
Вярно е, че въпреки желанието ми, в последно време почти нямам целенасочена физическа активност. Явно домакинската дейност, колкото и да е активна и времепоглъщаща не е достатъчна за постигане на целите ми. Вече ще имам повече време за целенасочените движения и дейности. Все пак е есен, по-мързеливия сезон :)
Днес... някакво никакво ми е. Слънчевото цвете ме усмихва, макар усмивката ми примесена с тъга да е. Сутрешната разходка ми е тонус. И тибетските упражнения.
Как ще продължи денят ми?
Както си го направя...
Въпреки, че е есен...
Есен е...

.

подредено

Почти си подреждам дните както ми харесва и ми се иска. Извънредните, или по-скоро сезонни задължения, са към своя край и скоро ще си имам дневен режим за чудо и приказ :) :) :)
За тази седмица, от пет дни, четири са с достатъчно движение. Като количество и като качество. Сутрешните разходки с компания през ден са факт. Велосипедът е с редовен график. Остава време и за вечерни разходки.
Чета прогнозата за времето и си мисля, че няма природни условия, които да ме задържат в къщи. Подготвена съм за дъжд. Ще се подготвя и за повече студ. А най-важното е, че мотивацията ми за движение е на максимум.
Има и нещо ново, което след две седмици ще стартирам, и което ще стане мое ежедневие. За него ще пиша след някой ден.
Сега искам да разкажа за чудесните есенни утрини...
Все още есента е предимно зелена. Но есенният хлад се усеща. Харесва ми, защото носи особен енергиен заряд и освежаване. Сутрините с ходене и сутрините с велосипед са различни. Не само заради начина на предвижване, а и заради усещането и начина, по който природата се вижда и възприема. Естествено е с велосипед да повторя маршрута, с цел да увелича натоварването. Това дава възможност едно и също място да бъде видяно два или три пъти. Така виждам изгрева по няколко начина и на няколко места. Мислите ми се надбягват с пеперуди и косчета.  Това е особено обогатяване на емоционалния заряд за целия ден. Разходките без велосипед са в приятна компания, която пък ми дава емоционален заряд от друго естество. Утрото е споделено, споделени са усмивките...
С по-малко думи - сутрешните разходки са заряд с енергия за цял ден. И задължително придружени от тибетските упражнения, изпълнявани с максимален брой повторения - двадесет и едно. А упражненията, там до завоя на реката, са чудесно преживяване...
Вечерните разходки свалят напрежение, обобщават деня и го правят завършен. Независимо дали са в компания или в единачество...
Сега ми е някакво... неактивно. Ще послушам музика и е време да си пооправя нощния сън. Забелязва се от отчетните ми листи, че в последните седмици сънят ми е предимно четири- пет, рядко до 6 часа. А това май се оказва недостатъчно... Така, че това е нещо, което предстои да влезе в ред и ритъм.
Продължавам да се подреждам... Това ми харесва и със сигурност ми носи много ползи.

.