неделен детокс

Според спомените на блога не съм правила детокс доста дълго време.
По мои спомени е по-малко, но пак си е доста.
В една почти безсънна нощ, отминалата, взех решението за днешния ден.
Денят вече е към края си. За днес реших детоксът да е водно-чаен ден с английска сол. Имах само половин пакетче, а исках да е цяло. Няма да го правя на проблем. И така резултатът ще е супер.
Започнах го деня доста рано, по-тъмно, с разтворената сол. Продължих след два-три часа с лимонов сок и топла вода. Направих си литър и половина билков чай. Запарих си лофант в едната кана. В другата си сложих маточина и мента. Изпих си ги топлички. Продължих с вода. Но не ми е... вкусна. Направих пак лимон и още чай. Пия си го топъл, много топъл.
В такива дни  ми е студено. И днес не прави изключение. Но това е поносимо, ако се сравнява с очаквания резултат.
Какво очаквам? Много! Много енергия. Няма да коментирам показанията на огледало, кантар и метър. То е ясно. Освен това, след такива дни имам по-светли и по-добри мисли. Имам нужда...
През безсънната нощ много мисли ме навестиха. Със сигурност най-хубавата е решението за днес. Други мисли ми напомниха, че във времето съм имала много хубави и полезни навици, които ми е било приятно да са част от дните ми. И тези седмични детокси бяха един от тях. Имаше периоди на редовни детокси по пълнолуние. И винаги съм имала повече ползи от очакваното. И ето, че тук се намесва моето непостоянство. Ами не го искам. Ама как да се отърва от него. Май начинът е само един - действие.
Днес започнах. Започнах новия етап, но то е продължение. Хубаво е да си викам спомените, те имат свойството да мотивират. А имам нужда от повече мотивация и самомотивация. Туй, последното, е най-трудно, но и най-важно. Всъщност, идването ми тук е част тази самомотивация.
И така... Денят е към края си. Ще допия втората кана топъл чай. Ще мина през банята за постигане на две цели. Първото е външното чистене, а второто - топлина, която осезаемо ми липсва. Иска ми се по-рано да се оттегля в прегръдките на Сънчо. Надявам се на хубав сън, който също е един вид детокс  - на мислите. А утрото, почистена вън и вътре, да ме чака с много енергия за делата ми в новата седмица.
Доволна съм от днешния си ден. Искам скоро пак да пиша. Липсва ми писането тук. И други неща ми липсват. Но само аз мога да направя нещо, за да не е така. Ще го правя, защото не искам липси. Не искам и излишества от всякакъв вид. Искам да ми е балансирано. Било е. Значи може. Значи мога!
Толкова за днес. 
Имам още чай... И мисли по-изчистени ще си намеря...

.

успешен понеделник

Да, това е определението за денят ми - УСПЕХ!
В деня на пълната луна вместо детокс по пълнолуние си направих по-силен детокс.
Цяло пакетче английска сол и много чай и вода в днешния ден ме карат да се чувствам лека, чиста, спокойна.
Изключително съм доволна от днешния ден.
Освен пълната луна,  днес повод за такъв детокс бе и някакъв летен вирус, който през нощта ме води до 00 ;)  Това е изпитан метод за справяне и с други вируси. Резултатът е особено впечатляващ с летните. И ето - поредно доказателство.
Ягодово - оризовият ден в края на май се получи като едно начало на поредица от други плодови или плодово - оризови дни. След такива дни се чувствам изключително лека и свежа. С повече енергия и мотивация за всяко мое дело. Тогава...
Тогава продължавам да вървя по този път. Харесва ми. А аз харесвам да правя неща, които ми харесват ;)
Сега е време за вечерна разходка по хладина край реката след поредния неприлично горещ ден...
Да, пак закъснявам с лягането, но в тия горещи дни е невъзможно друго. Хубавото е, че през деня имам възможност за малка сиеста. Доволна съм, че все пак успявам с по-ранното ставане. То ми дава доста възможности, които едно късно ставане пропуска.
Бърза вечерна разходка и среща със Сънчо ме очаква.

.

и пак е неделя

Пак е неделя.
Харесах си я за ден на чай и сокове.
Ден за разчистване на компютъра и на мен :)
Отминалата седмица, по разни причини - предимно метеорологични, беше без сутрешните разходки. Следващата седмица е с планове различни. И още утре, по понеделнишки ще започне.
Студено ми е. И ми се спи. Въпреки, че днес поспах и доста полежах с книга.
Сигурно така трябва да е. Може би организма ми иска така. Струва ми, че все по-често го разбирам и все по-често го слушам.
Знам, даже сигурна съм, че утре ще е изпълнен денят ми с много, страшно много енергия. И ако нещо днес не съм свършила - утре ще го свърша умножено поне по три. Знам го...
Знам го... с някакво особено знание. Знание, което си нося в мен. Което сякаш винаги си е било там, но сега страницата се отваря...
Време е...
Лека нощ!

.

неделна вечер

Пропуснах пълнолунието. Така се случи, че други задачи се появиха, несъвместими с детоксовите ми навици. Избрах си неделята за разтоварване. Планирано и изпълнено е.
Денят си е зимен, предполагащ избор на домашната топлина. Нямаше да е излишна и някоя разходка, но... По-добре да не се правя на герой. Геройството ми нека е постоянството. А няколкото сутрини, които ще си стоя в къщи, едва ли ще нарушат навиците, които вече няколко месеца се случват.
Днешният ден е с доста неделно настроение. Леко мързеливеещ. Ама само леко, защото пък свърших някои домакински работи, дето си чакаха... и чакаха реда :)  Имах си време и за следобедна сиеста. Почетох доста от книгата си. Прочетох и събрах доста идеи в нета за хранене и интересни рецепти. Едва ли ще изпълня много от тя, но те дават доста идеи за разнообразие и полезни хранителни навици.
Сега, по вечерно време, съм настроена за по-ранно лягане. Няма причина да не го направя. Един по-горещ душ, за да засили ефекта на детоксикацията и... скоро ще прегръщам Сънчо.
Имам няколко идеи за утрешно захранване. Разбира се, че утре не е подходящо за много импровизации, но все пак са възможни.
Последните дни си мисля по един въпрос: каква или какви са най-малките крачки, които мога да правя, и които ще ме водят към по-добро себеусещане?
"И най-дългото пътешествие започва с една малка крачка." - Лао Дзъ
Сигурна съм, че правя доста малки крачки. Те ме водят по Пътя ми. Понякога доста успешно, а понякога не толкова. Може би защото бързам? Иска ми се да направя по-голяма крачка, за която не съм готова?
Сигурно още малко ще си помисля. А после искам да го напиша, за да си го имам подредено :)
Лека неделна вечер!
С желание за пролет...

.