резултати

Днес видях резултати!
Резултати от всичко, което правя, за да постигна поставената цел. Силно е усещането, да знам, че съм на правилния път. Изключителна мотивация да продължавам напред. Мотивация да пазя навиците си и да си създам нови.
Един от най-хубавите ми навици е приема на течности. Пия бистра водица, изворна. Пия топъл или студен чай, билков. Много е лесно и удобно. На бюрото до мен винаги има кана с вода и чаша с чай. Има и приложения за телефона, които напомнят, че е минало време и е време за вода. Изключително удобно е, когато съм се залисала в ежедневието.
Хайде... на чая... Букет от най-слънчеви треволяци :)


.

следпразнично

Април е месец на хубави пролетни празници. Те вече са в миналото...
И делници редят се. Но не са сиви делниците.
Всъщност от всеки зависи колко сиви, цветни или многоцветни ще са дните му.
Аз избирам за себе си много цвят.
Днес е сряда. От където и да се погледне - делник до мозъка на костите е.  Да, ама не е...
Моята сряда е Енергия, Цвят, Вълшебство, Магия...
Един от най-прекрасните начини да ми се случва това е йога практика по скайп със Соня.
Това е...
Сряда като сряда. Делник като делник. Но само с една малка разлика - час и половина йога практика...
Повтарям се, но пак ще го напиша - най-прекрасното начало за един вълшебен ден! И не само за един! 
Усещането за енергия, за цялост, за съвършенство е най-лесно постижимо /за мен/ с тази практика.  Колко малко усилие е необходимо, за да намери човек време за това, което му носи хармония. Чувствам се щастливка, че успявам.
А сега за един лесен начин да поддържам друг хубав навик - пиенето на вода. Сигурна съм, че нямам проблем с приема на вода, отдавна се научих да го правя. Но съм възхитена от една възможност, която ми позволи да се проверя.
Днес всички са на "ти" с умните си джаджи, дето носим по джобовете. И някой, някъде измислил едно приложение дето да напомня за пиенето на вода. И на моята умница преди четири дена й се качи такова нещо. Първото нещо, което ще кажа  - забавно е. Отчита ми вода, сок, чай, кафе, бира и т.н. За мен не всичко е интересно - достатъчно са ми вода и чай -  билкови запарки.
Та, какво се оказа? Да, нямам проблем с приема на вода и чай - необходимите ми течности. За трите дена имам четири - пет напомняния да пия вода. Настройката ми е през час, но може да се индивидуализира. Джаджата определя необходимото количество според килограми, време, физическа активност. Оказа се, че дневният прием съм го достигнала в следобедните часове. До края на деня си изпълнявам "нормата" на 150% ;)
За мен този експеримент се оказа важен. Мога да вярвам на субективните си преценки.
А казах ли, че е забавно? ;)

.

сняг вали

Обичам когато сняг вали. Обичам да се разхождам в чистия пухкав сняг. 
Обаче... Днес е по-добре да гледам зимата през прозореца. Наложи се да излизам по работа. Мислех да съчетая неотложното с приятното. Но... не се получи.
Вали, снегът прекрасен е, но под него има киша. Неприятно е. Затова по най-бързия и кратък начин се прибрах.
Зимата ми харесва през прозореца :)
И много чай си пия. За пореден път си самодоказвам колко е добре да се пият повече течности - чай, вода. Апетитът ми за ненужности го няма. Така мога да приемам много по-лесно качествените храни. От известно време се опитвам да си го наложа. За сега успявам. И по-лесно ще ми става.
Снощи подновихме практиките с йога следпразнично. Релакс, доволност, енергия и подвижност, какво друго да искам. Но пък получавам много повече. Отново среща с вълшебствата на йога.
Та... продължавам... по Пътя мой...

.

успешен понеделник

Да, това е определението за денят ми - УСПЕХ!
В деня на пълната луна вместо детокс по пълнолуние си направих по-силен детокс.
Цяло пакетче английска сол и много чай и вода в днешния ден ме карат да се чувствам лека, чиста, спокойна.
Изключително съм доволна от днешния ден.
Освен пълната луна,  днес повод за такъв детокс бе и някакъв летен вирус, който през нощта ме води до 00 ;)  Това е изпитан метод за справяне и с други вируси. Резултатът е особено впечатляващ с летните. И ето - поредно доказателство.
Ягодово - оризовият ден в края на май се получи като едно начало на поредица от други плодови или плодово - оризови дни. След такива дни се чувствам изключително лека и свежа. С повече енергия и мотивация за всяко мое дело. Тогава...
Тогава продължавам да вървя по този път. Харесва ми. А аз харесвам да правя неща, които ми харесват ;)
Сега е време за вечерна разходка по хладина край реката след поредния неприлично горещ ден...
Да, пак закъснявам с лягането, но в тия горещи дни е невъзможно друго. Хубавото е, че през деня имам възможност за малка сиеста. Доволна съм, че все пак успявам с по-ранното ставане. То ми дава доста възможности, които едно късно ставане пропуска.
Бърза вечерна разходка и среща със Сънчо ме очаква.

.

тук съм

Тук съм.
Днес е плодово-оризов ден. Такъв си го нарекох и си го правя с успех.
Имах нужда от това. От такъв ден, от успех, от вяра, от посока.
Вчера минавайки край лехите с ягоди реших, че днес ще си направя един ягодово - оризов ден. Според съветите на д-р Михайлов трябва да се свари 50 грама ориз, по-добре кафяв, в литър вода. През деня се хапват до килограм плодове и този ориз, заедно с водата. Не се соли, добавят се само подправки по желание. Неочаквано сполучлив вариант се получи с куркума и джинджифил. Освен това е необходимо да се пие повече вода или чай. Моят избор до сега е билков чай. Поне бурени съм си събрала достатъчно. А и разнообразие си имам.
Време ми беше да се "взема в ръце". Вярвам, че съм успяла и сега продължавам по моя си избор. Този избор, който си искам, който си харесвам. Защото правя и грешни избори, по-често заради недостатъчно мотивация, под влияние на разни недобри настроения, които ме намират без да ги искам.
Връщането към хубавите ми навици, които неусетно си отидоха от мен, не е лесно. Няма да правя разбор на всичките си настроения и дела довели ме до днес. Фактите са това и не ми остава друго, освен да ги променям докато ми харесат.
Така или иначе днес денят ми е важен. Важен ми е с всичко, което правя, мисля, усещам.
Защото заслужавам хубави навици, хубави настроения, спокойни мисли.
Заслужавам си ги!

.

безсънно

Безсънно ми е...
Въпреки, опитите ми да си лягам в определен час, се събуждам по никое-то време и... си будувам. На следващия ден ми се приисква сиеста, която води до по-късно лягане. Ако сиеста се не случи следва по-ранно лягане. И в двата случая резултата е един - пак събуждане по онова, никое-то време. 
Опитвах да неглижирам ситуацията. Търсех причини дето ги няма.
Така не е от вчера или миналата седмица. Като се обърна назад се вижда - така е от края на лятото. Е, правих някои опити, но не за дълго. Не мислех, че е сериозно.
Днес знам - сериозно е. След две нощи, със сън по четири часа, никакво желание за сиеста - трябва да се взема по-сериозно в ръце. Трябва! Защото не се чувствам добре. Защото съм разсеяна. Без енергия съм. И тъжна без причина /поне обяснима такава не се намира, а необясними винаги ги има/.
Започвам от сега: Изпих си чай за лека нощ. Лягам си в часът избран. Мислите си ще успокоя.
За всеки навик трябва време. В книгите дебели пише - седмиците три са.
Имам нужда от сън спокоен, релаксиращ. Само с чай и сън под час не ще се случи. Знам, че важно е какво в деня си ще направя.
Време ми е...
Лека нощ!

.

разходки

След дните на принудително лежане вече се връщам към нормалностите си.
До пълното връщане време ще да мине.
Позволени са ми разходки.
Бързам с нетърпение да си наваксам движението.
Първата разходка бе в четвъртък, в слънчевия следобед. Започнах я плахо, без план за продължителност. Просто разходка, докъдето се случи. А тя се случи прекрасна разходка в топъл слънчев следобед... Разбрах, че съм пропуснала най-златната есен. За пръв път осъзнах болката от загубени дни. Почувствах ги загубени, въпреки онова, което научих в тези дни...
Втората разходка бе на следващата сутрин. Утрото бе топло и слънчевия изгрев енергия ми даде...
Днес бе време за третата разходка. Отново сутрешна, но в по-хладно утро. Добрата екипировка е важна. А разходката бе отново чудесно начало на деня...
Сега знам, че ще се възползвам максимално от позволеното ми.
В съботния следобед си позволих сиеста едночасова.
А сега... ще почета... в компанията на чаша чай...
И не искам да губя повече... нищо...

.

септември е тук

Септември е тук.
И йога е тук ;)
И сега е ред на признанията:
Признавам си, че за лятото имах много и хубави намерения. Ама... едно са намеренията, а съвсем други реалностите. През юли може да се каже, че си правих самостоятелни мини йога-практики. Редовността не беше според намеренията, но все пак беше нещо. За август? Няма какво да кажа.. Не е сериозно да се броят няколкото няколкоминутни пораздвижвания.
Снощи видях графика за септември и знаех, че... продължавам.
Днес... продължих. Точно така - това беше продължение "все едно не съм прекъсвала". Признавам си /пак признания/, че очаквах да съм по-скована, да ми е по-трудно, но... :) Чувствах се във форма и бях във форма! Тялото ми помни. Дори имаше една поза, която сме правили преди време, но точно днес ми се получи най-добре :) /докато пиша се понадигнах от гордост ;)/  След практиката се почувствах... в полет. Толкова лекота и енергия имах. И все още имам.
Може и друг път да съм говорила за това, но сега пак ми се иска. Казват, че: „Когато ученикът е готов, учителят ще се появи." Това се отнася за всичко. Сигурна съм.
Явно съм била готова за срещата си със Соня. За мен тя е Учителят!  
Благодаря ти, Соня!
Септември е тук. Имах хубав ден. Започнах го необичайно, но сега в края на деня разбирам, че така е трябвало. Събудих се необичайно рано и... станах петнадесет минути преди пет часа. Посвърших доста домакински задължения и в седем и половина отидох на среща с... кростренажора. Така е - старата любов ръжда не хваща. Нищо, че информацията на дисплеят е почти невъзможна за разчитане. Стара любов е...
Отдавна не бях си правила билков чай в по-големи количества и днес си направих. Харесва ми самият ритуал по комбиниране на билките, повечето от които сама съм си събрала. Това е един особен момент на настройване за прием на полезности. Хубав навик си е :)
И още хубави навици днес си възродих. Сигурно защото... септември е тук ;)
Наближава време за друг хубав навик - по-ранното лягане, който получи своето възраждане наскоро. След успешния ми ден, това ще е и удоволствие.
Всъщност, какво значи успешен ден? Отстрани погледнато може и да не е така. Много зависи от погледа и настройката на страничния наблюдател. Но по-важно е моето усещане за удовлетвореност. А то днес е пълно. :)
Септември продължава и утре с ново продължение. Редовните сутрешни разходки имат нов старт. По-точно е - рестарт ;)
Днес до тук съм.
Лека нощ!

Избирах си снимка и... избрах си синьо цвете. Не е случайно ;) Със сигурност не е случайна и бъбривостта ми. Вероятно и не разбирам съвсем неслучайността на бъбривостта си, но знам пък, че скоро ще я разбера ;)
Хайде... млъквам ;)
Лека да е...

.

Еньовско утро

Ранно, слънчево, усмихнато е утрото на Еньовден.
С изминати дванадесет километра  в компанията на старата любов - велосипеда.
Е, росата беше се изпарила, но за мен остана невероятен изгрев на слънцето. Едно къпещо се слънце. В един момент от изгрева си имах две слънца. Едното на небето, другото в реката.
Кратка медитация  и утрото ми стана още по-вълшебно. Беше по-кратка от желаното, но някак си усетих приближаването на други хора, още преди да са пристигнали на мястото специално и нещо ме подтикна да спра този път. Но утрото пак си е вълшебно. Свежият повей на вятъра, все-по красивите песни на птиците...
И усмивката в душата ми...
Аз си я прегръщам и започвам деня си...
Направих си чай от тревички разни и сега уханието ме пренася...

.

мисли в понеделник

Понеделник... един от всичките. Съвсем обикновен, но и не съвсем. Но е понеделник :)
Стълбата почти си я сглобих и по нея вече крача...
Вече пети ден храната ми е под контрол... и то какъв контрол :)
В никакъв случай не става дума за тотално  ограничаване. Но за това повече по-нататък. Опитвам да увелича приема на течности. В последните седмици нещо не ми се пие чай, но чаят е добра идея за набавяне на достатъчно количество вода. Днес си купих цвят от жасмин. Мисля, че ще е добра и ароматна добавка за разнообразяване на вкусовете.
Определено и движението ми се увеличи. Съботно-неделните /за сега/ градински занимания са със сигурност повече от обикновен фитнес. И са разнообразни.
Чувствам се по-лека, по-енергична. Време е да добавя още нещо за движение. Имам си идея и скоро ще е факт.
Само с времето нещо го нагъстяваме, ама ще трябва да се справя. Щото съм се справяла, де... То и сега "ми диша във врата", та... да действам и по другите задачи...
На работа... /нищо, че за повечето нормални е време за почивка ;) /

.

в понеделник

В понеделник утрото с надежда се започва.
И със сутрешна разходка свежа. С дишането алтернативно. След дишането по-светъл и оптимистичен денят се усеща. Така искам да си запазя сутрешното спокойствие напред в деня...
Днес ще направя всичко, за да го запазя. Нямам нужда от настроения сиви. Никаква нужда.
А облаците днес са неспокойни...
Настроена съм днес да си разчистя пространството край себе си. Разбира се, ще започна с бюрото си. Ще направя опит да запазя и да си създам още по-позитивни мисли. Но най-първо отивам в банята и докато не свърша топлата водя няма да изляза. Добре ще ми дойде след бързата сутрешна разходка.
И чай запарих си. От ароматния лофант...
За усмихнат ден...

.

с усмивка

Много съм доволна :)
Две сутрини съм ранобудна и определено ми харесва. Само трябва да си лягам навреме. Ееех, за кой ли път си го повтарям, че и потретям ;)
Вчера сутринта чудесна бърза разходка се получи. Билките, събрани през лятото, вече се превръщат в ароматен чай. Вече два дена билковият чай е основната ми напитка. И все различна е. С разнообразието от треви не мисля, че ще се случи да пия едно и също нещо ;)
Снощи, прилично време след вечерята, отидох на среща с кростренажора. Официално прозвуча, ама то... Докато на терасата имаше саксии с тренажора не консумирахме любовта си, но снощи... ;) Като за среща след много време ни трябва период за опознаване. Та, снощи бяхме заедно за десет минути. Днес ще бъдем повече време в близост. Пак по същото време ще се срещнем. А сега... други дела...
Нека си кажа и за утре. В плановете имам сутрешна разходка. Продължението е с двучасова йога. Все хубави неща...
Стига толкова хвалби и планове ;) За днес, де...

.

за мигрената и още нещо

Да, мина времето... в най-ужасното и дълго главоболие... тип мигрена...
Не искам да мисля за него. Държа ме повече от двадесет и четири часа. За пръв път толкова дълго :(
Тъкмо се почувствах жива и нова след ужасния четвъртък и тази вечер, преди няколко часа... пак начало. Със същата, уж невинна болка в ляво... Реших, че няма да понеса два кошмара в една седмица и проявих слабост или разум /не съм сигурна какво е/ и си взех единственото хапче, което някога ми е помагало при главоболие в последните няколко години, при много редките ми опити да се спася от болка по мързеливия начин след всякакви алтернативни опити. А те, опитите в повечето случаи са успешни, но... понякога... За съжаление причината не е една и да си има изпитан алгоритъм за справяне с болка.
По-важното е, че тази вечер хапчето подейства, но... кофеина в него ме държи кукуряк до никое време. Поне си послушах музика, почетох, поработих, че и пописах ;)
Дали скоро ще се спи?... А дано...
Миналата седмица си видях една билка в градината, която си пренесох и засях, за да ми е под ръка. Развива се чудесно. А вчера ми попадна пак статия за нея. Сетих се, че миналото лято за няколко месеца си правех редовно чай от нея. Царичето се нарича и женска билка... Има чудесно действие върху женския организъм в преходни периоди. След като главоболието ми спря си направих чай от цариче. Сега си го допивам и мисля пак да влезе редовно в дните  ми поне за два-три месеца. Само полза може да имам от него. Както и имах, разбира се.
Ей, това с опита е голяма работа ;) Да си чета и да си зная е едно, ама когато нещото е и изпробвано. Какво повече да търся :)  Разбира се, че за да има опит преди това трябва и четене и знание.
Хайде, аз да опитам да примамя Сънчо в леглото с мен ;)
Спокойна нощ...

.

чаен ден

Чаен ден... Това си е мое нещо...
Снощи го реших и днес си го изпълних.
Знам кога ще имам пак такъв ден. Решено е. И тук ще си го призная... като му дойде времето ;)
Като на снимката започват дните ми. Само чашата топла вода с лимон липсва. И чашата ми с арония... Вече си ги бях изпила ;)
Така ми е добре.
За днес си имах повече от три литра /по-близо е до четири/ най-различен чай. Леко ми е.
За мотивите... някой друг път...
И вече ми се спи...
Лека нощ!

.

започнах

Започнах я... годината. Според намеренията и желанията си.
Съставих си... нека нарека си го - програма. Сега съм в период, в който искам всичко да ми е подредено. Включително и грижата за мене си. Имам нужда от часовник ;)
Та, програмата... започната от първи ден с по-малък обем, за да достигне в ден трети до около 70% изпълнимост. За ден четвърти процентите са около 90, а днес - ще бъдат 100 ;).
Може би е малко относително, защото програмата я разширявам все още. Но го искам и се справям. Добавки всеки ден си има и те са част от следващите дни.
Ето и малко конкретика:
В петък си направих ден оризов. Необходимост след празниците има. Вчера го направих рибен - за вечеря скумрия на тиган, вместо на скара. Днес отново си варя ориз. Ще се радвам на още един оризов ден. В плана е записан още един през седмица. Ще си избера ден и ще си го направя. А следващата седмица /нищо, че все още е далече, нека да се знае/ ще му дойде време на детокса по пълнолуние. Очаквам си го.
Все още програмата ми за движение не е пълна. Започнах постепенно, с малки крачки. Днес исках нещо по-голямо да добавя, но като гледам навън каква мъгла се спуска... явно няма да ми е възможно. Най-вече ще е неприятно. А аз си обещах всичко да си правя с желание и настроение, с положителни  емоции.
Още един важен момент от програмата ми са течностите. До тук с успех се справям от първия ден. Имам си за разнообразие голям избор на готови чайчета. И още по-голям избор на бурканчета с билки, собственоръчно събрани, които носят невероятен избор от комбинации ароматни. Освен това и бистра водица си пийвам ;). Само до този час съм изпила не по-малко от литър чай и половин литър вода. И тепърва ме чака още :) А и ориза ми е готов, с него си имам почти литър оризова вода. След малко ще й добавя канела и лъжичка мед.
Такова е сега край мен. Радвам се, че успявам във всичките си намерения и ги правя реалност. Ще им добавя и постоянство, от което имам нужда най-голяма.
Искам да запазя доброто си настроение и позитивните си мисли и емоции за възможно най-дълго време. Ще опитам... Искам да успея... И ще...

.

празничен мързел

Даааа...
Предпразници, празници, следпразници...
Домакинска работа колкото си щеш, че и повече от обичайно, но то си е в нормата за такива дни.
Мързелът се отнася за действията, отнасящи се лично за мен. Време, въпреки другите дейности, бих могла да намеря, ама... нали си е  мързел...
Едно от малкото неща, които все пак успявам е да пия вода. Видът на водата е чист или билкова отвара. Дори сега дадох инструкции на децата да си направят свои комбинации, а аз от всичките ще пия ;) /нали споменах за мързел ;)/
Другото добро нещо за мен е, че сутрин започвам с плодове, въпреки всякаквите изкушения във вид на щрудели, баклави, сладки... Оказа се, че няма любители на райските ябълки, затова сама им се наслаждавам.
Не знам колко е добре, но си мисля, че няма да е голям проблем ако за десетина дни не си изпълнявам напълно програмата, препоръчана ми от д-р Михайлов.
Но чувствам, че вече ми е проблем обездвижването и в най-скоро време това трябва да го променя въпреки всичките си мързели, мързелчета и мързелища. От толкова време все се каня да започна нещо по-сериозно и постоянно, че е време да се засрамя.
Утре ме очаква малко път, а после ще сме в по-ограничен състав до Новогодишното време. Ще трябва, наложително е, да помисля и да започна нещо, с което да залича всички проявления на мързела у себе си.
Дааа... Следобедни, предпразнично-разбъркани настроения и размисли се мотаят край мен и в мен... Отивам да прецедя чайовете, че се оказва сложна задача за наследниците ми ;)
Време е за следобедния чай ;)

.

миниотчет и намерения

Мъничък отчет - само за ден първи на тази седмица.
Успешен беше този ден отминал.
Нямам обяснение, но бях намалила неусетно приема на течности. Под течности разбирам бистра водичка и чай, но билков. Други видове чай - може, но по-добре да не се броят за необходимото количество на течностите. Е, не стоя с мерителна чаша и да меря всичко до милилитър, но... то се забелязва кога съм забравила течностите.
Доброто в отминалия ден е, че неусетно си набавих доста от така важните за всеки течности. Под формата на билков чай...
И сега, за начало на деня, литър и половина отвара е готова. Сложих си цвят свирчовина, липа, лофант. Туй ще да е доза първа за деня, а после нещо друго ще си запаря.
Разнообразието дори и у дома е толкова голямо, че мога да пия всеки ден съвсем различен чай или комбинация от разни билки. Мисля, че това ми харесва. Вероятно съм имала периоди само с един вид чай, но със сигурност не са били за дълго. Дори сега се сещам... в зората на моята самостоятелност, винаги си имах под ръка поне по две - три опаковки различен чай. Със сигурност не съм ги пила по литър тогава  ;)
Като си спомних за онова време,  сетих се, че тогава пих за първи път кафе. За петте години на студентството съм изпила точно две кафета. Първото беше по време на заверка, когато с колеги се разбрахме да работим до късно. Някой обеща да направи кафе, от което на никой няма да му се спи. Хубаво, ама... пихме го кафето и... заспах още преди полунощ... Тук е момента да отбележа, че по друго време без проблеми си работех до два-три часа след полунощ. Второто кафе изпих по време на сесия... след обещание, че ще бъде най-силното кафе и ще учим... учим... Ефектът за съня ми беше същия... Ясно ми стана, че кафето не е за мен. Още повече, че дори на вкус не ми харесваше :) Минаха доооста години, в които не съм опитвала тази напитка. Преди шест-седем години имаше период в който ми се случваше по две-три кафета в месеца да изпия. А в последно време... май не се сещам кога пих за последно ;)
Сега си предпочитам чайчетата. Сещам се за една препоръка, за този който пие кафе. Намирам логика в нея, затова ще я кажа: Кафето има диуретично действие и за всяко изпито кафе се полага по чаша вода, за да не се допусне обезводняване на организма.
Имам си едно разбиране, че обезводняването ни е проблем. На всички. Защото когато вече усещаме жажда, това означава, че организма е обезводнен. А когато не пием вода и не сме жадни - то вече сме много обезводнени. Има теория, че обезводняването води до един куп болести... Приемам тази теория, звучи ми логично.
Ехеее, колко се увлякох ;)
Отивам си за чая.
И денят да е успешен...

.