сряда, 12 януари 2011 г.

възможностите...

Не знам. Може би някой може и да може всеки ден да прави едни и същи неща, едни и същи движения. По един и същ начин да отива на работа, да спортува едно и също, да прави точно същите движения, повторения.Може би и повечето хора да са така.
Е, аз пък не мога. Еднообразието ме убива. Силна дума казах, не е физическо убийство, но емоционалното... дали не е по-силно.
Не съм съвсем разхвърляна. Обичам да има някакъв ред. Дори сама си го създавам. Но и в реда може да се създаде разнообразие, има място за различие.
Ето, някои неща ги правя всеки ден. Обичам си тибетските упражнения. Правя си ги всеки ден. Достигнах максималния брой повторения. Не си ли противореча? Не. Защото обичам да сменям мястото, където ги правя. Времето е също променливо. Опитах само сутрин. Да, добре, може... но след време, мястото и времето се промениха. И пак е различно, поне така си го усещам.
С този пример и с някои други, доказах на себе си, че е възможно разнообразие и в ежедневните, постоянните неща. И сега, когато си имам това доказателство определено ми е по-удовлетворено ;)
Възможностите са навсякъде край нас. Ето, стълбището... Всеки се изкачва по някакви стълби всеки ден. На много места има препоръки да се забрави за асансьора, за ползата от изкачване и слизане на стълби. 
Тази възможност открих за себе си. Винаги съм си мислела - как ще хукна по стълбите, колко трябва да изкача наведнъж, дали като слизам, не си почивам и да се губи ефекта...
Открих и още нещо. Всички опасения и притеснения са били излишни. Слизаш, качваш, слизаш, качваш - това не е по-малко натоварващо от едно качване. Дори е повече.
Оказа се, че май онова червейче - мързел, дето си го нося в мен, е саботирало началото на една чудесна възможност за раздвижване.
Благодарна съм, че все пак я открих за себе си. Нали казват - по-добре късно, отколкото никога :)
Сега, след като достатъчно постоях пред компютъра... защо ли да не походя малко по стълбището ;) 5-6-7 минутки - все си е от полза за тонуса.
Хайде, на стълбите...

.

4 коментара:

  1. Понякога фобията от нещо би могла да бъде катализатор за нови възможности.Например,имам един приятел,който преди 2-3г. заседна в асансьор.Оттогава всеки ден слиза и се качва до апартамента си пеш,а живее на 14 етаж в един от комплексите на Бургас.Преди да счупя пръстите на ръката си,много обичах да карам велосипед,но вече ходя само и дори не поглеждам към него.Приятен ден:)

    ОтговорИзтриване
  2. Защо в четеца ми днес излизаш като Амазонка?! Не може да бъде!!!

    Не се обвинявай в мързел. Аз също осъзнавам ползите от редовното спортуване, но не постоянствам, защото ми е скучно. Някои хора просто не са спортни натури, а на други им доставя голямо удовоствие.
    Чела бях някъде, че всяка изкачена стълба удължава живота.

    Исках за упражнения нещо да пиша, но някой друг път.
    Пффф...нищо не разбирам.

    ОтговорИзтриване
  3. Живко, май е по-добре възможностите да не са породени от фобии или негативни емоции.

    Aquawoman, ще търсим разнообразието :)
    Днес се сетих, че мога да слушам музика докато се катеря по стъпалата, така ще разнообразявам мислите си ;)

    Хубава вечер! Да е изпълнена само с приятни и вълнуващи моменти! :):)

    ОтговорИзтриване
  4. Съгласен съм с теб:)Много ми харесаха тибетските упражнения,въпреки,че трудно ги правя предвид "атлетичната" ми форма:(Приятна вечер:)

    ОтговорИзтриване