Тия дни, от жега ли, от друго ли... нещо ми е мързеливо. Цял следобед се търкалях в завивките, спах, четох... с една дума мързел. Излязох на поляната при тренажора да се пораздвижа привечер. Обаче люлката, наблизо, ме привлече в прегръдката си люлееща... и аз й се отдадох.
Утре ще съм в движение. По принуда. Ще намирам усмивка във всичко и мотив за повече движения.
Наближавайки края на август, това ми напомня, че скоро ще свърши двумесечната ваканция. То не бе планирано да е така, но се случи. Надявам се да съм успяла да взема всичко най-добро от времето. Със сигурност прочетох доста неща, получих нова и интересна информация. Не всичко приложих в дните си, но затова пък има дни пред мен.
Пак ми се доспа... ще се отдам на Сънчо...
Казват, че сънят до полунощ е най-ценен. Сега имам възможност да го изпитам това твърдение...
До утре...
.
Здравей:)Хубаво е да спиш,когато има възможност и време:)Съня зарежда с нови сили тялото и духа за нови предизвикателства и какво ли още не:)Но в никакъв случай желанието за сън не е мързел:)Приятни сънчета(ако ще спиш) или приятни мигове до края на деня.Тренажора може да почака:)
ОтговорИзтриванеЗдравей!
ОтговорИзтриванеЕ, днес се мина без сиеста. Затова пък толкова съм изморена от днешния ден, че до час Сънчо ще ме е прегърнал... Лека нощ! :)