в търсене на себе си

В търсене на себе си...
Оказвам се на среща с духовното.

"Мислите и думите ни постоянно оформят нашия свят и изживяванията ни.
Водени от стария си навик да мислят негативно, мнозина не разбират каква вреда си нанасят.
Но никога положението не е безнадеждно, защото винаги можем да променим мисленето си.
Когато се научим последователно да избираме положителните мисли, старите - негативните - изчезват."

Много лесно звучи. Вероятно е и така. Но... трябва и поне малко усилие - да повярвам в положителните си мисли.
Не веднъж Луиз Хей ми е въздействала отрезвяващо и мотивиращо. Вероятно не е случайно, че и в тази нощ на търсене попаднах на нея. Събудих се... по никое време и след безуспешни опити да продължа съня, сега съм тук. И погледа ми /неслучайно/ се спира на:
"14. ОТКАЗВАМ СЕ ОТ ВСЯКАКВИ ОЧАКВАНИЯ

Ако нямаме определени очаквания, няма как да се разочароваме. Но ако обичаме себе си и знаем, че ни чака само добро, няма значение какво ще се случи, защото то ще бъде добро.

УТВЪРЖДЕНИЕ: Аз се отпускам свободно и с любов в течението на Живота. Обичам себе си. Знам, че на всеки завой ме чака добро.

Има още много какво да се прочете и да се замисля.
Но защо понякога това, което ми изглежда лесно се оказва толкова трудно? И макар, убедена в себе си какво трябва да направя, не успявам. Може би е по-лесно да си се оправдавам пред себе си? Съзнавайки безсмислеността на тези самооправдания, защо ги продължавам? Нима съм най-безволевия човек? Какво ми пречи, взела веднъж решение, да следвам пътя докато си го измина?
Не ми харесва ролята на лъжливото овчарче. Усещам как губя доверието на най-милия ми. Но може би по-ужасното е, че губя своето доверие, доверието в себе си. Лутането ми дали ще има край? Или съвсем ще се загубя?

В търсене на себе си...



... на крилете на кондора...
,