почти месец

Дааа...
Как лети времето.
Изминало е почти месец от последното ми идване тук.
Но сега по-важното е, че онова ходене /на снимката/ беше по-редовно.
Последната седмица, сред среща с октомврийски вирус, се възстановявам все още.
Два дена в леглото с лимони, сокове и чай, много вода, пчелен прашец, сироп от черен бъз, малко хомеопатия и... почти съм нов човек. Срам за мен, че не усетих началото на настъпващия нашественик, ама и той... да дойде с главоболие... а аз да търся причина в други посоки. По-важното е, че се справих сравнително бързо и качествено. /Ех, като се захвалих... ама като няма кой :):):)/
Скоро не съм го споменавала, но кантарът пак ме радва. Е, малко е мързеливичък, но е по-важно, че посоката му е една и тя ми харесва ;)
В последните дни сънят ми има свое виждане за време. Прекалено рано ме събужда... Има полза и от това. Най-малкото, че сега съм тук и навъртайки се наоколо, имам желание да подновя по-скоро движението, което започна да ми липсва. И с разум трябва... все пак ;)
Така и така съм ранобудна, денят ми ще е дълъг, по-добре е да действам и по другите задачи.
За сега... толкова.
Добро утро! :):)

.