Броенето продължава ;)
И разходките...
Обаче, днес ще мрънкам.
Имам се за толерантен човек. Но понякога и моята търпимост май си има граници.
Сутрин по алеята има хора различни. В по-ранния часови пояс са предимно спортуващи. След това са повече спортуващи и ранобудни разхождащи се. Със затопляне на времето часовия пояс на разхождащите се е все по-ранен.
Нямам нищо против, разбира се, за разхождащите се. Но когато бабите си водят маркираните кучета от квартала, където живеят... А когато тези кучета съвсем не са малки по размер и добри по нрав... И когато тези, иначе приятели на човека, ме залаят докато намалявам скоростта си с велосипеда, защото съм чела, че кучетата не обичат бързодвижещи се предмети, в случая аз... Е, идва ми в повече...
В мен има необясним страх от тези животни, но се старая да ги подминавам и поне външно да запазвам спокойствие. Днес не успях. Не успях и миналата седмица... А днес това бе причина за краткото ми движение, което се получи само десет километра.
Предпочетох психическото си спокойствие пред необходимото ми движение... Какво да направя като ме е страх... Не мога да го преодолея.
Решението е едно. По-ранното ми ставане. Но не искам да си губя компанията. Преминаването ми в друг часови пояс не е уместно. Все повече са разхождащи се, малки деца, баби и дядовци... Нищо против, но не е подходящо за спорт...
Значи... трябва да се става по-рано...
Ще опитам...
Толкова с мрънкането.
А иначе, сутринта си беше чудесна. Десет километра само, но и с тях си е добре :)
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар