Да се изсипе дъжд от нищото...
В много ранна /за мен/ утрин трополенето на едри капки дъжд по ламарината ме събуди.
Снощи също е валяло, но аз рано лягащата съм го пропуснала.
В по-прилично утро от терасата се откри почти ясно небе с тук-таме бели облачета, слънце огряващо баирите...
Решението не е изненада - с велосипеда на алеята.
Когато за четвърти път стигнах до завоя на реката, започнаха едри капки да достигат земята, преодолели вече гъстите листаци на дърветата.
Какъв избор да имам, там на края... Завой и... към къщи...
След 100 метра разбрах - мокра ще съм. Други спортуващи засилиха темпото на бяг, други се оглеждаха за дърво с по-гъсти клони, а чух и за криене под пейка ;)
Със сигурност всички са били мокри до кости когато са се прибрали.
Вероятно аз, все пак не бях на собствен ход, съм се прибрала най-суха ;)
Единственият начин на влизане в къщи бе от входната врата в банята...
Дъждът ми създаде и други емоции. Поизкъпа почернели мисли...
Но най-важното - не успя да ми провали разходката. Успях с осемнадесет километра...
Вчера бяха двадесет и един. И утрото бе свежо... пак след нощен дъжд.
За протокола - в четвъртък кръгла нула... Има дни, когато сутрин с други занимания трябва да се съобразявам. Независещи от мен и мойта воля.
По същата причина в сряда километрите са само четиринадесет... Колкото, толкова...
До тук отчитам седмица добра за физическата ми активност.
Да отивам да се позанимая с разни съботни задачи...
А после искам мързелив следобед... с книжки... /не една/ ;)
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар