Снощи реших, че днес продължавам с трети детоксов ден.
Просто нямаше как да е друго, след усещането за лекота и енергия, които имам в тези дни.
Е, вече го започнах деня. Литър чай си направих и вече е изпит след десетте грама английска сол. На ред са четирите литра разреден цитрусов сок...
Дори и мисълта, че днес ще сме на гости при мама и татко не ме притеснява. Не очаквам аплодисменти, но и няма да се впускам в обяснения. Решението ми е резултат от следване на интуицията ми, която не ме е излъгала до сега.
Интуицията... едно такова "животно" дето се не види, не пипа, обаче... толкова осезаемо, когато му се позволи да се прояви. Да, точно така - да му се позволи... Напоследък... е, не съм луда, а и да съм, какво значение има, след като слушайки този вътрешен глас ми е добре, а и на другите край мен им добре... Освен това съм и... по-добра ;) Питайте ги у дома.... /ха ха ха.../
Е, аз продължавам да си слушам интуицията и по-късно ще знам дали утре ще се захранвам или... ще последвам еретичната мисъл да остана още един ден на сокове... Ами, да... еретична - нееретична, ама като се погледна в огледалото и видя сияещ поглед, чиста кожа и усмивка... защо пък да не продължа детоксикацията си? Това ще се знае в късния следобед, до тогава интуицията ще си е казала думата, знам го ;)
Време е за... тръгване...
Усмивки в деня! :) :) :)
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар