По следобедно време. И все пак е студено, въпреки слънцето навън, което примамва и извежда. На слънце е дори приятно, ако вятърът се е кротнал. На сянка, а по алеята беше предимно сянка, е в повече усойно.
Не се оплаквам. Разходката с велосипеди ни се отрази добре. Имахме нужда от това движение. И все пак студеното е твърде много. Ако се навлечем, може и в по-студено и дори в по-ранно време да се излезе, но... не обичам да съм навлечена. Да, добре облечена е едно, но прекалено... идва ми в повече.
Гледам прогнозата за времето, то колко ли може да им се вярва, обещаващо е. Ще ми се да вярвам, че съвсем скоро тези ми разходки ще са по-редовни и по-дълги.
Като написах дълги, нека си и кажа, то днешната не беше кратка ;) Цели петнадесет километра И половина. Разбира се, при влизането в къщи първото, което направихме бе чаша вода с витамин С. Отивам и за един по-топъл душ. Хем да се постопля, хем ще е благоприятно за евентуалната мускулна треска. Е, тя, евентуалната, е атакувана вече и с хомеопатия, затова съм почти убедена, че ще си остане само евентуална ;)
Отивам на топло...
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар