С плодове...
Заредиха се празниците.
Започна се с парти с колегите.
Аз съм си доволна. Бях си поръчала вегетарианското меню със зеленчуци разни на сач. Учудващо, но шопската салата си имаше вкус на добри зеленчуци.
Колегите поливат с ракия и вино. Аз направих своя избор с бистрата водичка.
Много късно лягане, което се изроди в ужасно късно ставане. И още съм до... никъде.
Но оризът ми вече е готов. Изпих два чая и райска ябълка си хапнах. Време ми е за пчелния прашец.
Обаче... нещо ми се не мърда. Ама ще се стегна и... пак ще се получи движението ми и в днешния ден.
Утре е Никулден. Ще бъде рибен ден. Въпреки, че избрах вегетарианството за начин на хранене, не мога да се откажа от рибата. Обичам си я, а е и полезна. Разбира се правя избор и печели прясната риба - шаран, таранки, пъстърва. При разговора с д-р Михайлов той препоръча рибен ден и когато споделих притесненията си, че предпочитам пържени таранки, той одобри избора ми. Притесненията идват от пърженето. Но си мисля, че ако само рибата веднъж седмично е пърженото нещо в менюто ми, то едва ли ще има кой знае колко негативни последици. Още повече, че пърженето като начин на готвене, от години е сведен до минимум в моята кухня. След срещата ми с доктора по-смело включвам и таранките и шараните. А те имат един много голям плюс - тукашни са си. И за утре си имам шаранче, което миналия ден си купих, изчистих и метнах във фризера. Добре де, бяха две, за да има и следващата седмица ;)
Увлякох се, това си е за утре, а днес... оризът си ме чака.
И движението... хайде да се пораздвижа...
Знам си... и днес ще ми е успешен денят ;)
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар