празничен мързел

Даааа...
Предпразници, празници, следпразници...
Домакинска работа колкото си щеш, че и повече от обичайно, но то си е в нормата за такива дни.
Мързелът се отнася за действията, отнасящи се лично за мен. Време, въпреки другите дейности, бих могла да намеря, ама... нали си е  мързел...
Едно от малкото неща, които все пак успявам е да пия вода. Видът на водата е чист или билкова отвара. Дори сега дадох инструкции на децата да си направят свои комбинации, а аз от всичките ще пия ;) /нали споменах за мързел ;)/
Другото добро нещо за мен е, че сутрин започвам с плодове, въпреки всякаквите изкушения във вид на щрудели, баклави, сладки... Оказа се, че няма любители на райските ябълки, затова сама им се наслаждавам.
Не знам колко е добре, но си мисля, че няма да е голям проблем ако за десетина дни не си изпълнявам напълно програмата, препоръчана ми от д-р Михайлов.
Но чувствам, че вече ми е проблем обездвижването и в най-скоро време това трябва да го променя въпреки всичките си мързели, мързелчета и мързелища. От толкова време все се каня да започна нещо по-сериозно и постоянно, че е време да се засрамя.
Утре ме очаква малко път, а после ще сме в по-ограничен състав до Новогодишното време. Ще трябва, наложително е, да помисля и да започна нещо, с което да залича всички проявления на мързела у себе си.
Дааа... Следобедни, предпразнично-разбъркани настроения и размисли се мотаят край мен и в мен... Отивам да прецедя чайовете, че се оказва сложна задача за наследниците ми ;)
Време е за следобедния чай ;)

.