след февруари

Февруари свърши, март е тук...
Мини-отчет си направих и съм доволна. Е, можеше и по-добре, но максимализма го оставям за март ;)
В съботното утро, за да избягам от мъгливи настроения и мисли, си пожелах разходка. Даже дълга, дълга си я визуализирах. Докато се занимавах с топлата вода с лимон, вече втора седмица неотлъчно с мен, с витамин С и арония, докато си запарих двата литра чай... реших да свърша и нещо по-прозаично - прането да простра.. Толкова студ събрах на терасата, че мечтата ми за разходка се изпари. Сега се топля с чайчета... Все е нещо...
А разходката не е изхвърлена от плановете дневни. В по-късен час ще се случи.
Най-хубавото е, че успявам в последните седмици да съм постоянна във всичките си начинания. Изключения от "правата пътека" се случват, но съм доволна, че са кратки и не са попречили на крайния резултат, който е в правилната посока.
Заниманията ми са разнообразни. Търпят още постоянство. Ще понесат и още натоварване. За сега успявам да ги балансирам и за всичко време да намирам. Предполагам, че и с увеличението им ще се справя. Увеличение, разбира се, за тези, които имат възможности за това. Все пак някои неща, като сутрешния лимон, не се нуждаят от увеличение ;)
Днес ми е някакво сиво... Иска ми се да вярвам, че е заради сивото време навън. Обаче пък, толкова хубаво пееха птичките, докато бях на терасата...
След февруари... Всичко ще е по-добро и по-успешно!
С чаша чай продължавам си деня. А после ще е друго...

Честита Баба Марта!

.