пролет е уханна

Разходка в пролетна привечер случи се. Велосипедът прави ми компания.
По пътя обичаен, намалях скоростта с усмивка. Омаята на аромата цветен на джанките край пътя беше ми причина.
Снощи нямаше и помен. Е, загатнато си беше, но... Но днес, след топлия повей, клоните самотни са с премяна ароматна, бяла.
Определено днес ми е успешен ден. С километри девет в откраднати минутки от слънчевия залез... Определено скоростите тази вечер бяха олимпийски ;) 
Доволна съм, умората усетих. От оная сладката, доволната...
Сега... За Сънчо ще си мисля скоро...
Лека нощ!

.