реалност

Тази вечер се изправих пред реалността...
Истината е доста стряскаща...
Видях снимка... моя...
Това съвсем не е това, което виждам в огледалото. Нито това, което "виждам", че съм.
Емиии...
Още една причина да е по-силна мотивацията ми в това, което съм започнала. Или по-скоро продължила. Продължавам с връщането на хубавите ми навици в ежедневието ми. И без отклонения. Изобщо нямам време за колебания, а само за действия!
Наистина ме чака сериозна работа... Да, работа ще е!
Ще успея!
Защото го ИСКАМ!
Защото искам да да бъда ЗДРАВА!
Защото искам да се чувствам неограничена от излишествата, които нося сега!
А бе, ИСКАМ промяната!
ИСКААААМ!!!
Знам, че Мога!
Имам половин век зад гърба си... Нищо не може да ме спре, да ме отклони от това, което Аз искам!!!
И така...
Сега си лягам, а от утре съм човек с ясна посока, с прав Път напред. И никакви, ама никакви, отклонения!!! Мога!
Лека нощ!

п.п. Днес бях на разходка. Една от поредните, в които използвах хубавото време.
Разходките ще продължат, но в никакъв случай няма да останат само разходки. Трябва да има повече. И ще има...
Лека...

.