тук съм

Тук съм.
Днес е плодово-оризов ден. Такъв си го нарекох и си го правя с успех.
Имах нужда от това. От такъв ден, от успех, от вяра, от посока.
Вчера минавайки край лехите с ягоди реших, че днес ще си направя един ягодово - оризов ден. Според съветите на д-р Михайлов трябва да се свари 50 грама ориз, по-добре кафяв, в литър вода. През деня се хапват до килограм плодове и този ориз, заедно с водата. Не се соли, добавят се само подправки по желание. Неочаквано сполучлив вариант се получи с куркума и джинджифил. Освен това е необходимо да се пие повече вода или чай. Моят избор до сега е билков чай. Поне бурени съм си събрала достатъчно. А и разнообразие си имам.
Време ми беше да се "взема в ръце". Вярвам, че съм успяла и сега продължавам по моя си избор. Този избор, който си искам, който си харесвам. Защото правя и грешни избори, по-често заради недостатъчно мотивация, под влияние на разни недобри настроения, които ме намират без да ги искам.
Връщането към хубавите ми навици, които неусетно си отидоха от мен, не е лесно. Няма да правя разбор на всичките си настроения и дела довели ме до днес. Фактите са това и не ми остава друго, освен да ги променям докато ми харесат.
Така или иначе днес денят ми е важен. Важен ми е с всичко, което правя, мисля, усещам.
Защото заслужавам хубави навици, хубави настроения, спокойни мисли.
Заслужавам си ги!

.