Тогава защо и какво има да му мисля?
Защото съм си такава... мислителка някаква... То е и добро, ама е и зло понякога. Иска ми се някога да не мисля. А да се "водя" по правилата на други. Да, ама... имам навици да мисля...
Мисля, че се понаучих да се храня балансирано в повечето си дни. Изключенията са много редки. Има някои нетипични моменти, но... имат си доста разбираеми причини - месечни хормонални лудории.
Истина е, че кантарът не ми е приятел в последно време. Но знам, че правя необходимото. И знам, че резултати ще има. Някой ден... И той не е далече. Затова съм спокойна. Имам нужда от това спокойствие.
Сега е времето за светлите пролетни празници. Предстоят дни, в които, със сигурност, ще се промени начина ми на хранене, който бях постигнала в последните седмици. Но съм уверена, че прегрешенията ми ще бъдат сведени до минимум. И друг път съм устоявала на изкушения и съм минимализирала последиците от подобни празници. Значи - мога и сега.
За съжаление и тази година не се разминах със зимното падане. Но се случи миналата седмица, когато вече нямаше ни сняг, ни лед, а само дъжд и кал. Срам ме е, хич не е за хвалба, ама това е реалността. Трудно понасям принудителното обездвижване. Надявам се, че след празниците ще съм във форма - достатъчно добра, за да си увелича най-сетне ежедневните активности. Пролетта е най-мотивиращия сезон за повече движения. Не искам да я пропускам.
С някакви такива, спокойни размисли, се отправям към края на деня. Ден, в който си посвърших доста работа и удовлетворена отивам да гушкам Сънчо :)
Лека нощ!
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар