в дъждовно утро

Вчера се разходихме в дъжда. И други опити сме имали, но вчерашния беше най-дъждовен. Но и с най-силно усещане за пролет. Въпреки, че дъждът и със сняг примеси се.
Вървяхме си почти сами по алеята. Говорехме си за какво ли не. При всяка пейка мокра смеехме се. Е, не ни е писано редовен да е стартът ни на упражненията сутрешни. То пък няма все да ни вали, я?
Може и да се прибрахме понамокрени, но пък свежестта, която в утрото събрахме, имахме си за деня в изобилие. Мокро и измито беше. Чисто и все повече зелено. С дни промяната се случва.
Пореден ден, в който си доказахме, дори и да нямаме съмнения отдавна ;), че нищо не е в състояние да ни провали сутрешните разходки.
Днес няма да има разходка по причини транспортни. Но в неделя... пак на линия сме...
Каквото и да си говорим, каквото и да прави Марта... пролетта е тук.
В душата ми е пролет...

.