Днес ми беше денят за мерки. Вчера трябваше да е, но по причини разни, днес се случи.
Имах очаквания по-големи, но... реалностите са по-скоро застойни. Е, част от мерките са с минус, другите са същите.
Днес... навън заваля. И застудя. Но сутрешната разходка се случи по най-добрия начин. Сякаш дъждът ни чакаше да се приберем и тогава да завали. С прикапванията си ни напомняше, че есента е вече тук. Но ние няма да се отказваме и никакви климатични причини няма да има за сутрешните ни разходки.
Вярно е, че въпреки желанието ми, в последно време почти нямам целенасочена физическа активност. Явно домакинската дейност, колкото и да е активна и времепоглъщаща не е достатъчна за постигане на целите ми. Вече ще имам повече време за целенасочените движения и дейности. Все пак е есен, по-мързеливия сезон :)
Днес... някакво никакво ми е. Слънчевото цвете ме усмихва, макар усмивката ми примесена с тъга да е. Сутрешната разходка ми е тонус. И тибетските упражнения.
Как ще продължи денят ми?
Както си го направя...
Въпреки, че е есен...
Есен е...
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар