ранно утро

Ето ме в едно доста ранно утро.
В чашата ми има нещо топло, което се надявам да възпре нахални вирусни нашественици. Пия го на малки глътки, с усещането, че точно това е най-доброто, което мога да направя за себе си в този момент. Наслаждавам се на топлината, на леката стипчивина и... съм се отдала на музата ми, която напира да пиша. /То друга тема какво ще напиша ;)/
Та, събудих се в неприлично ранен час /неприличен е за мен, поне за сега/. Миналата нощ, по чудо сякаш спала съм повече от препоръчваните осем часа.Месеци не ми се бе случвало. Затова пък тази нощ, нещо като за баланс, часовете ми за сън са малко повече от пет. И тъй като е имало нощи и с по-малко, сега приемам това, като нещо доста прилично. Разбира се, не скочих, щом отворих си очите в час среднощен. Опити направих да остана в прегръдките на Сънчо, но... той ми даде ясно да разбера, че толкова е за тази нощ. Имах два избора - да стана и да продължа да се въртя в леглото. Избрах първия, то е очевидно. Направих го с мисълта, че така ще имам повече време само за мен. Ако тръгна по тази мисъл, то всичкото време си е за мен, ама... няма да се задълбочавам сега в раздвоения.
Все пак денят за мен започна. Може би пък не е лошо да имам различни утрини...
Има дни, по-скоро периоди, в които ми се иска да съм подредена от първото до последното. Има и други периоди, в които подредеността ми действа като спирачка. А аз не харесвам спирачките. Смисълът на всичко е в развитието. Смисълът е днес да съм по-добра от вчера, утре от днес... И ако то, развитието ми, минава през педантичен ред или пък през хаос... аз си го приемам и... вървя напред. Дори и да значи, че ще има сутрини, в които ще се будя в непривично, за мен, време.
Това е време, не само за мен. Това е време за моята муза. Тя е непредсказуема и никога не знам къде ще ме поведе. Явно днес ѝ е обяснително, та затова с нея сме тук. За сега...
Няколко реда и за намеренията ми ще драсна. Те винаги са много и... големи. И сега няма да е изключение.
Знам, че мога да се организирам, когато искам. А сега искам. Затова не се съмнявам, че ще си свърша професионалните ангажименти, домакинските задължения и ония желания за движение, от които имам необходимост. А кой знае? Музата може и предизвикателство различно да ми поднесе. И за нея ще си има време.
Да, това с имането на време...
Интересно положение е ;)

Хайде... Добро утро!

.