напомняне

Тази сутрин се убедих, не за пръв път, колко са подвеждащи понякога сигналите на тялото. Може би защото не ги разчитам правилно. Сигурна съм, че не само аз съм в това положение.
Имах излизане в предиобедно време и реших да не пия всичките си течности, които си приготвям в последно време. Ограничих се до чашата топла вода с лимонов сок и чашата с витамин С на прах и сироп от арония. Върнах се към 11 часа и си помислих, че нещо ми се хапва. Видях часа и... осъзнах, че това не е глад. Жажда е... Отидох в кухнята и си взех една от чашите с чай, които си бях приготвила сутринта. След минута нямаше и следа от усещането за глад.
Не веднъж съм чела, че тялото ни иска вода, а ние си мислим, че иска храна. Това е поредното доказателство, че е така.
Надявам се по-често да си го спомням. Само от полза може да ми е.
Разбира се, гладът, истинският глад не може да се залъгва с вода или чай. Ако след водата или чая отново се появи, естествено че трябва да бъде удовлетворен.
И още нещо за истинския глад. Гладът не е лошо нещо...  Когато /вече е така/ балансирам храната си според принципите на Зоната осъзнах, че усещам истинския глад. И другото ми осъзнато усещане е за задоволеност след храненето. Преди усещането, че ми се хапва още нещичко, беше ми чест спътник. Разбира се лъжлив, но трудно отстраняем. Сега си нямам подобни спътници и се чувствам чудесно.
Едно напомняне...

.