йога - какво печеля

Йогисткото схващане за телесното тегло е физическия израз на здравето. Състоянията на свръхтегло или тегло под нормата се разглеждат като дисбаланс в човешкия организъм. Наднорменото тегло се обяснява с начина на живот, който се влияе от физически и психически фактори. Постигането на идеалното тегло е процес на връщане на здравето.
Отслабването би могло да се разглежда от две страни: какво се губи и какво се печели.
На мен ми допадна гледната точка за печелбата.
Какво печеля:

• стройна фигура, която ми подхожда;
• здраве и жизненост;
• повече енергия;
• тяло по-гъвкаво и по-малко податливо на травми;
• усещане, при което енергичността, умствената яснота, емоционалната издържливост осмислят усещането за живота;
• красота и чувственост;
• тонизирана и сияйна кожа;
• отлагане проявата на признаците на остаряване;
• самодисциплина;
• самоувереност;
• себеуважение;

Йога практиките могат да изградят здравословно отношение към апетита и начина на хранене. Изгражда се съзидателна нагласа на загриженост към тялото, а оттам и към усещането за живот. Идеалното тегло и фигура произтичат от доброто здраве. В процеса на доближаване до идеалното тегло най-важно е здравето, това как се чувства човек, а в следствие и как изглежда. Решението е в дългосрочен план: колкото по-осезаемо е усещането за здраве и добра физическа форма, толкова по-високо е самочувствието.
Когато има здраве, привлекателността и красотата се открояват по-видимо. След укрепване на здравето, с радост се установява, че е достигнато и тегло в здравословния диапазон.
Усещането за здраве е несравнимо. То е нещо, което се изпитва отвътре навън. Всички органи и системи функционират оптимално. Здравето и усещанията във и относно тялото се променят непрекъснато, един динамичен процес, който включва умението да се възвръща развновесието отново и отново.
Животът в състояние на балансирано здраве през преобладаващата част от времето изисква издържливост. След приемане на този факт, пътят към здравето води до трайни резултати.
Вековната традиция доказва ефикасността на йога за постигане на добра физическа форма, устойчивост, уверена стойка, яснота на ума изострено самосъзнание.

.

утрото ми

Утрото ми започна с чай и лимон. Ще продължи с плодове. А после... всичко по реда си.
Вече се раздвижих с нов комплекс от упражнение. Трябва да имам нови елементи. Против еднообразието...
Често си обещавам - от утре, от понеделник, от първи... Както чета, не съм единствена. Може би е някакъв своеобразен синдром. Синдромът от утре.
Та днес... е утре-то, понеделникът, първи...
И пак у мен се надига един ентусиазъм, едни желания... Хайде да ги настигна преди да се е изпарило нещо ;)

.

в търсене на себе си

В търсене на себе си...
Оказвам се на среща с духовното.

"Мислите и думите ни постоянно оформят нашия свят и изживяванията ни.
Водени от стария си навик да мислят негативно, мнозина не разбират каква вреда си нанасят.
Но никога положението не е безнадеждно, защото винаги можем да променим мисленето си.
Когато се научим последователно да избираме положителните мисли, старите - негативните - изчезват."

Много лесно звучи. Вероятно е и така. Но... трябва и поне малко усилие - да повярвам в положителните си мисли.
Не веднъж Луиз Хей ми е въздействала отрезвяващо и мотивиращо. Вероятно не е случайно, че и в тази нощ на търсене попаднах на нея. Събудих се... по никое време и след безуспешни опити да продължа съня, сега съм тук. И погледа ми /неслучайно/ се спира на:
"14. ОТКАЗВАМ СЕ ОТ ВСЯКАКВИ ОЧАКВАНИЯ

Ако нямаме определени очаквания, няма как да се разочароваме. Но ако обичаме себе си и знаем, че ни чака само добро, няма значение какво ще се случи, защото то ще бъде добро.

УТВЪРЖДЕНИЕ: Аз се отпускам свободно и с любов в течението на Живота. Обичам себе си. Знам, че на всеки завой ме чака добро.

Има още много какво да се прочете и да се замисля.
Но защо понякога това, което ми изглежда лесно се оказва толкова трудно? И макар, убедена в себе си какво трябва да направя, не успявам. Може би е по-лесно да си се оправдавам пред себе си? Съзнавайки безсмислеността на тези самооправдания, защо ги продължавам? Нима съм най-безволевия човек? Какво ми пречи, взела веднъж решение, да следвам пътя докато си го измина?
Не ми харесва ролята на лъжливото овчарче. Усещам как губя доверието на най-милия ми. Но може би по-ужасното е, че губя своето доверие, доверието в себе си. Лутането ми дали ще има край? Или съвсем ще се загубя?

В търсене на себе си...



... на крилете на кондора...
,

мотивиращо...

Потърсих си картинка от чичко Гугъл с думата мотивиращо.
И намерих.
И се замислих...
За колко много неща казвам - трябва ми мотив...?
И кое е това, което ме мотивира, което ме води напред?
Всеки път е различно. Вчера е било едно, днес е друго, утре ще е трето. Защо е това разхищение? Защо едното не е достатъчно, за да стигна до край? Защо се налага нов мотив и още по-нов?
Дали не се дължи всичко на моето непостоянство? А какво ли означава постоянство? Постоянството в един момент не е ли рутина, навик, скука, тъпчене на едно място? А непостоянството не говори ли за лекомислие, несериозност?
Колко въпроси...? Изведнъж поглеждайки в написаното се почувствах затрупана от въпросите... Въпроси без еднозначен отговор. Поне за мен са такива... а за друг? Е, друго ще е.
Сега си представям една пътека... пътека в гората...
Гората е светла, с големи дървета, вижда се напред... и настрани... Нека е есен... слънчев ден... Цветовете са неопределими в своята пъстрота... и топлина...
Да се върна на пътеката...
Тук покрай пътеката е хубаво, но аз знам... пътеката ще ме заведе на едно място с повече топлина, с повече цвят, с повече... от всичко ще е повече... място изпълващо мечтите ми.
И ето, имам си мотив - по-топло, по-цветно, по-от всичко...
Но... /нали винаги се появява по едно, само по едно но, в момент като този, когато всичко е ясно/ ей там, край пътеката, онзи храст... самата цветност, нека го погледам..., а по-нататък има друг... различен е...
И какво се случва... разсейвам се. Погледът ми е привлечен насам и натам, само не и напред... по пътеката... там, за където имах мотив да вървя напред...
По някое време /изминало е повече, отколкото съм предполагала/ се сещам за пътеката... и за мотива... но защо не се забързвам? Виждам слънцето, което наближава залез... и... се появява нов мотив - време е да вървя напред, защото ще стане тъмно, а аз се страхувам от тъмното... И аз продължавам...
Обаче... това мотив ли е? Страхът може ли да е мотив? И до кога? А после?

Пътека... път... живот... мотив и мотивация...
Май много се отплеснах. И несвързано се май получи. Разпиляно и хаотично...
Като мен...
Време ми е да се събера...
Да започна с мислите...
Ще изхвърля всички негативни /за кой ли път заричам се/...
Ще си подредя добрите, светлите и топлите, мислите за полет и за сила, мислите за двама, мисли за радост и успех... мисли все в този дух...
И когато го направя ще съм Аз. И ще съм цяла...
Ще, ще... Време ми е...
Време е да спра да се лутам... не бих издържала повече в неизвестността и неподредеността...
Нещата са възможни...
Да! Аз мога!
Мога всичко, което искам!
Всичко, което искаме е ВЪЗМОЖНО!

.

срам ме е да си призная...

Срам ме е да си призная...
Че съм във застой.
Че нарушенията са повече от правилата.
Че мотивът имам го, но нещо в мен напук се противопоставя.
Че искам, а волята не стига... Всъщност имам ли воля? Може би ината на моменти смятан е за воля? Но това е друго, инат е...
Но ако инатът може да ми помогне, защо пък да го не използвам? Какво, че има ореол на отрицателно качество от характера? То, 'щото с положителните... винаги се получава...
Сега знам само, че искам, искам, искам...
Но какво правя, за да получа... опити... А същността къде е?
Може би от опитите си се уча... Е, хайде, до кога с това учене... искам да съм научила вече.
Тия дни усещам отново подем в желанията, в намеренията, в действията... Дали ще съумея да го използвам достатъчно ефективно?
Да опитам... друго не ми остава... опит...
А днес съм слънчева...

снимката е оттук

.

мотивация с есенни мотиви

Есента е цвят, плодове и забравената топлина от лятото.
Есента е и мъгли, слизащи от баира, и няколкодневни дъждове, облаци в забравата останали, да изцедят и последната си капка влага.
Есента е и малко мързел без оправдание.
Такова ми е... есенно и мързеливко. Често се улавам да си казвам след малко. А след малко нещо друго ме владее и си казвам после. И все по-често после-то не идва.
Ще ми се да го отдам на временност, която /успокоявам се/ на всеки се случва. Дали?
Май е време пак в ръце да се взема. Постигнато да запазя и да продължа пак напред с устрем и мотив. А мотив... имам си и то какъв ;)
Имам нужда и затова сега го правя, да се самоподканя да продължа напред...
Хайде, мила, действай и с мисъл и със сърцето, което не те лъже. Просто продължи да правиш това, което трябва и всичко ще е наред. Когато го желаеш и го искаш - твое може да е и ще бъде.. просто искай и повярвай.
Можеш! И го заслужаваш! Не забравяй и го вярвай!

.

малко размишления

Мисля за непостоянството, за мотивацията. Увереността при започването на нещо ново е много силна, а после с времето информацията, която се натрупва ме разколебава. Защо? Продължавайки да чета по същата тема - всичко е наред, няма проблем. Но вече се е появила нова информация по друга тема. И сега интереса ми е насочен натам. Новото не отрича предишното. Може би може да го допълни, да го обогати. Как да бъда сигурна в преценката си? Пак ли ще е по метода на пробите и грешките. Грешките, които би било добре да са уроци, но дали винаги успяват в тази си мисия.
Така или иначе, повече от ясно ми е, че проблемите, каквито и да са, където и да са те, не могат да се решават "на парче". Трябва "цялостен" подход. Не откривам топлата вода. Хората са го открили преди хилядолетия и са го прилагали и още го прилагат. Методите за холистично лечение - прилагани и преоткривани в днешния ден.
Ако само четене помагаше... ееех, мечти... Трябва и нещо повече. Доста бях чела за хомеопатия. Доказвана, оспорвана... нито отричам, нито защитавам. Но мисля, че има истина и в нея. Доказала се е.
За мен бе, бих го нарекла, интересно преживяване посещението ми при лекар-хомеопат. Правейки паралел с посещенията ми при личните лекари и "пътеките за здраве" - печели хомеопата моето доверие и симпатии, ако щеш... Чувствах, че на прегледа съм аз - и физическо тяло и чувства и емоции - не трябваше да се виждам на пачета - една глава, сърце, очи, бъбрек, крак, нос... усещания, които ми се създават ходейки по клиничните пътеки.
Такива размишления в днешния мрачен ден. Като светлинка ми е, все още е далечна, но постижима.

.

йога - нещо изумително!

Това е линк към първата част. Всяка следваща можете да намерите в колоната вдясно, обозначена по номера.

Аз съм без коментар... има какво да науча и да се замисля...

.

отчетът...

За три месеца и половина - не е особено оптимистично.
Имах и междинни резултати, доста по-обнадеждаващи. Преди две седмици. Не ги написах, надявах се, че сега ще се похваля с повече. А сега ще отчета и провал. :(
И така, за трите месеца и половина:
-килограмите са намаляли с 4.5 /а колко хубаво бе преди две седмици... бяха с два по-малко/
-талията е с 9 см по-малко - това е добре, но в сравнение преди 15 дена, когато нямах още 3...
-ханш - отчита се намаление от 5 см, а бяха 7 :(
-бедрата са с обиколка от 5.5см по-малко, тук се е запазило в последните две седмици.
Опитвам се да анализирам причините. Причини не за застой, а за покачване. Ще ми се да вярвам, че е временно. Може да се дължи на хормоните, които нещо са се разбунтували в последно време. И стресът в тези две седмици не ме подмина. От там идват и няколкото нарушения в храненето, но ако бе застой, да го обясня с това, но покачването... не мога. Упражненията също си загубиха графика - трябва пак да оправя дневния си режим, за да вмествам всички, или поне повечето, от позитивните си навици от лятото.
Не искам да седя и да се оплаквам. Знам, че така не става.
Днес ще сложа в ред емоциите си. Хаха... кога ли са били?
Но поне ще опитам да оправя мислите си, да са с повече оптимизъм.
И ще се премеря и претегля след седмица! И ще отчета положителния резултат за мен.
Така ще е! Защото го искам, защото съм решена да променя себе си и външно. Промените вътре в мен безусловно се отразяват навън. Значи знам пътя... да го следвам...


.

стевия - медена билка

Наскоро попаднах на четива за стевия - наричана медена трева от индианците гуарани, които и сега живеят в Южна Америка. Билката се среща в диво състояние в Уругвай, Парагвай, Бразилия. Известна е и се използва повече от 1500 години.
Гуараните дълго пазели секрета на сладката трева, но не се спасили от интереса на чужденците. За света е преоткрита от парагвайския учен Антонио Бертони. Първите публикации са от 1887 година. И е разбираемо, че е кръщава на себе си :) Stevia rebaudiana Bertoni.
През 1931 година френските химици разкриват тайната - бялото кристално вещество наричат стевиозид. Експерименти и научни изследвания доказват безвредност и уникални лечебни и оздравяващи свойства.
Стевията е многогодишно и топлолюбиво растение.
Екстрактът от стевия е около 250 пъти по-сладък от захарозата. В листата се съдържат глюкозиди, витамини, пектини, аминокиселини, антиоксиданти, микроелементи, ефирни масла...
През 1990 година на симпозиум в Китай по проблемите за захарния диабет, стевията получава златен медал като едно от най-ценните растения, които повишават биоенергийните възможности на човек и му позволяват да води активен живот до дълбоки старини.
Стевията оказва общо тонизиращо действие, възстановява силите след нервно и физическо изтощение и намалява процесите на стареене. Многобройни изследвания доказват, че при редовно използване на стевия се намалява съдържанието на захар, радионуклеиди и холестерол в организма, подобрява се регенерацията на клетките и коагулацията на кръвта, прекъсва се нарастването на новообразуванията, укрепват се кръвоносните съдове и се нормализира кръвното налягане.
Стевиозидите влияят положително върху дейността на черния дроб и задстомашната жлеза, предотвратяват образуването на язви в стомашно чревния тракт и го предпазват при прием на противовъзпалителни лекарства. Те са изключително сладки и не съдържат калории, устойчиви са на висока температура и не ферментират. За разлика от синтетичните подсладители и захарта те не само не вредят на зъбите и венците, но ги предпазват от кариеси, парадонтоза и разрушаване на зъбния емайл, както и не предизвикват глад за въглехидрати.
Стевията притежава и антимикробно и противогъбично действие, способства за извеждане на шлаките и солите на тежките метали от организма, подпомага нормализирането на обмяната на веществата (поради което е подходяща за включване в диети за намаляване на наднорменото тегло).
Оказа се, че в интернет има доста информация за стевия. Беше ми интересно да чета и да споделя.
Сигурна съм, че природата се е погрижила да ни даде всичко необходимо ни, за живот изпълнен със здраве. Остава ни само да успеем да намерим информацията и да я приложим в живота си...
Но съм сигурна и в друго. Това, което ни е необходимо не е едно. Няма магическа трева или начин, които да ни решат всички проблеми. Необходимо е комплекс от методи и начини, които за всеки от нас е различен, така както и ние сме уникални деца на природата.
Да намерим себе си... и своя комплекс...

.