виброгимнастика

Преди много години ми попадна книгата “Активно дълголетие” на академик Микулин. Въпреки, че тогава бях твърде далече от подобни мисли, тази книга ме изуми.
Академик Микулин, инженер по професия, след боледуване решава да се "вземе  в ръце". Започва да изучава човешкото тяло и вижда приложение на законите на техниката в ежедневния живот. Алекандър Александрович Микулин, създава лесна за изпълнение гимнастика, която подпомага кръвообръщението на краката. 

Изпълнението е лесно. Краката се повдигат на пръсти, така че петите  да се отлепят от земята само на един сантиметър. Следва рязко отпускане на пода, така че да се усети леко разтърсване, така кръвта във вените получава допълнителен тласък за придвижване нагоре.
Тези разтърсвания на тялото трябва да се изпълняват  веднъж в секунда. След тридесет разтърсвания се прави почивка от 10-15 секунди. Повтарят се още 30 разтърсвания. Добре е през деня  да се прави 4-5 пъти. Отнема само по една минута. Не е нужно петите да се повдигат на повече от един сантиметър над пода, за да не се стигне до излишна умора и напрягане на ходилата. А твърде бързите разтърсвания не носят полза, тъй като в между клапите на вените не успява да се събере достатъчно количество кръв, която да бъде изтласкана по-нагоре.

Движенията наподобяват естествените леки разтърсвания, които се получават при бягане. Ако се изпълнява по този начин, виброгимнастиката не крие никаква опасност за гръбначния стълб.

Разтърсването на организма стимулира по-енергичното придвижване на кръвта във вените и отстранява натрупаните шлаки. Тази гимнастика се препоръчва, ако се стои продължително време изправени или пък седнали пред компютъра. Упражненията  помагат  и за раздвижване при умствена работа. Чудесен помощник са за предотвратяване и лечение на редица болести на вътрешните органи, както и за профилактика. 

Едва ли някой би отрекъл, че най-разумното е да се търси профилактиката. Радвам, че още нещо полезно съм научила. 

Сега... от десетина дена го прилагам. Определено по-леко и свежо се чувствам след тези едноминутки. 

Продължавам :)

.

мехлем от невен за здрава кожа и вени

От няколко дена си мисля за проблема разширени вени.
На мен не ми е проблем, все още. И много вярвам, че няма и да бъде.
През годините научих доста, предимно за профилактиката. Научих и нещо за лечението, когато е в началото на проблема. Наученото е от наблюдение на близки.
Преди мнооого години, нека ги кажа, към двадесет... Срещнах се с книжка на Мария Требен. Книга за билки, с картинки ;) До тогава из къщи имаше две-три билково книги и признавам, бяха ми доста интересни. В двора растеше невен, като плевел. В книгата видях рецепта за мехлем от невен. Приложението ме привлече - за всякакви обриви, подсичания. Имах малко дете, а подсичането беше ежедневие. Уверявам ви, че не беше от нехигиеничност. Другото приложение, което ме впечатли бе приложението при разширени вени. Нямах такъв проблем и това не бе мой интерес тогава.
Направих си мехлема, използвах го за бебешкото дупе и резултата бе... невероятен. Надмина всичките ми очаквания. В годините, след това, този мехлем бе използван при още пет бебета, а наскоро и при още едно. Резултат е същия - чисто и здраво бебешко дупе ;). Сигурна съм, че всяка майка ще ме разбере :)
Второто приложение бе изпробвано от сестра ми, която по време още на първата бременност имаше проблем с вените. Споделих какво съм чела и тя пробва. Когато отишла на контролен преглед, акушерката не повярвала, че това са краката, на които предрекла ужасии до края на бременността...  След това го използва още два пъти с другите си бременности. Същия добър резултат. Сега, след време, използва мехлема в летните месеци.
За мен това е идеално потвърждение за приложението на мехлема от невен, който си правя всяко лято.
Няма ожулено детско коляно, което да не е зараснало с този мехлем.
И още доста подобни примери...
От няколко дена ми се искаше да го споделя.
Защо ли?...
Мисля, утре да разкажа и за едно упражнение, много подходящо за профилактика на вените и не само.

.

водата

Водата е живот.
Площта на водата е 70% от повърхността на Земята.
Нашите тела са 70% вода.
Без храна можем, но без вода не можем.
Има много препоръки колко вода да се пие. Струва ми се, че някои писания са безумни, други смислени.
Днес прочетох, че щяло да има глоба в ЕС, ако твърдиш, че водата хидратира организма. Такова безумие не съм предполагала, че може да има. Но... болни мозъци по света - колкото щеш... Със сигурност не пият достатъчно вода!
За себе си приех, че около два до три литра вода на ден е приемливо количество. Не мога да приема, че количеството на чая трябва да се изключва от общия прием на течности. Разбира се, че количеството на приетата вода не може, а и не бива да е константа. Все пак, трябва да се съобразяваме и със собствените си усещания. Не е разумно да се каже - от днес ще пия два литра и половина вода, при положение, че до сега се е приемало под литър течности. Тук изключвам течностите като мляко, плодови и зеленчукови сокове. Разбира се, че газираните и други подобни напитки, изобщо не включвам и не искам да коментирам, За тях си имам друго разбиране, но не му е сега момента.
Разумно е ако до сега сме приемали по-малко вода, увеличението да бъде постепенно. Има и някои хитринки /според мен/, които помагат. На първо място смятам, че вместо вода може да се пие билков чай. Има толкова ароматни билки. Втората хитринка е резенче лимон в чашата с вода. Освен полезно е и доста освежаващо. Свежо предложение е и листенце мента. Можем да експериментираме и няма да сгрешим.
Скоро не бях си мерила водата, която пия. Днес го направих. Оказа се, че половин литър мурсалски чай /за подмладяване и други хубавини/ и два и половина литра вода, не ме затрудниха, разпределени за целия ми ден. Доволна съм от експеримента. Не ми се е налагало скоро да търся хитринките за прием на вода. Харесва ми водата без добавки.
Някога, преди дооооста години, когато осъзнах необходимостта от прием на вода, водата ми се струваше блудкава, безвкусна... Сега бих казала, че водата има чудесен вкус. С времето и опита /ако може да се каже така/ вкусовите рецептори си припомнят естествените усещания.
Радвам се, че един хубав навик, който съм си създала през годините и макар, че не съм се вторачвала в него непрекъснато, той е с мен.
Дните са все по-студени, а в такива дни топлите билкови чайове са примамлива алтернатива.
Какво по-хубаво от това, да съчетаем приема на вода с безценните качества на билките...

.

есенно - неделно

Есента е мързелив сезон. Така го чувствам.
Не само в действията, но и в мислите. Желанието за топлина по-често ни задържа между четири стени.
А си обещах...
Е, поне няма промяна в постигнатото. Освен да приема това за добро, май друго няма.
Днес усещам порив нов в желанията и намеренията. Трябва да го използвам, искам да го използвам.
Имам нужда и да почета книжка. Странно е, как снощи отворих, една четена книга, в която за пореден път открих нещо ново. Странно е, как два-три реда могат да предизвикат силен импулс за действия.
И то действия във всички посоки от деня ми.
Не е за вярване, че днес е неделя, обичайно свързвана с повече спокойствие и бездействие.
Хайде, време ми е за следващото... действие ;)
И ще си направя чаша чай... ще го реша в движение какъв да е, поне избор имам

.

равновесието...

Равновесието много крехко е.
Баланс да се поддържа - много важно е.
С големи резултати не мога да се похваля.
Всъщност резултатът е един - застой...
Резултат ли е?
Ще ми се да мисля, че е осъзнат резултат.
Резултат с поука.
В този месец стриктността ми в храненето, определено не бе на ниво. Позволявах си нещичко и без баланс. Опитах и нещо непрепоръчано от вега теста ми. След консумиране на неподходящата храна почувствах дискомфорт в храносмилателната ми система. Е, това доказва правилността и смисъла на вега теста.
Направих и нещо друго. Намерих си оправдание в студеното време и велосипедът ми самотен е в мазето... Е, вярно, че увеличих упражненията, дето се търкалям из къщи. Но не е същото...
За съжаление, отново имах тревожен повод да се замисля за всичко, което правя и, което не правя за здравето си.
Сега отново съм на правилната писта. На тази писта, която аз си избрах. Изборът ми е здраве!
Затова продължавам напред.
С усмивка и увереност. Увереност, която пак намерих си у мен.

.

увлечение

Преди десетина месеца открих Шуслеровите соли. Предписа ми личния лекар. При грип - невероятен резултат. Зимата мина доста спокойно със сол N 3 под ръка ;) т.е. под езика  :):)
От година са регистрирани в България.
Не е лекарство, не е химия... По-скоро са в графата на хранителните добавки, според мен.
В аптеките има много хранителни добавки. Реклами навсякъде ни заливат. Определено има качествени неща, но има и много, как да кажа... фалшиви неща. Идеята за някои е чудесна, но понякога не достига ни качеството, ни количеството в таблетките или прахчетата. За съжаление не винаги са естествени, а доста често са и химизирани. Нещо, от което искам да избягам обръщайки се към тях..
Преди 4 месеца попаднах на сайта на Шуслерови соли. Спечелих награда... комбинация за прочистване на организма...
Смятам, всъщност, сигурна съм, че и това подейства. Интереса ми към Шуслеровите соли се задълбочи. Търсех информация из нета. Намерих някои неща, но не ми бе достатъчно. Имах нужда от още информация. А за какво ми е... без подобни въпроси... Просто искам още и още да науча...
Както напоследък /неслучайно/ търсеното само ме намира... Преди два месеца лекарят ми ме покани на семинар за Шуслеровите соли за края на септември.
Не съм лекар... А там... всички бяха...
Миналата седмица ходих на този семинар... Невероятна лекция! Научих много! Беше ми безкрайно интересно!
Там си купих две книги и с материалите, които раздадоха, и записките, които си водих, сега имам достатъчно занимания. Пред мен е нещо ново, вълнуващо и интересно.
Ако трябва да кажа за какво ми е всичко това...Отговорът е само един - не знам. Знам само, че ми е много интересно и искам още да науча... Дали ще използвам тези си знания за нещо практично... Сигурно... най-малкото ще експериментирам нещо...
Имах разговор с лекаря ми. Говорихме си за много неща, включително и за солите. Не очаквах, но той ме поощри, дори подтикна да опитвам.
Понякога си мисля, че нещо съм сбъркала при избора си на професионален път... в този живот... Кой знае... може би в миналия... или в следващия... тези знания няма да са напразни...
Ей такива, разни мисли... посред нощ... А добрите ми намерения за ранното лягане... пак се загубиха някъде из нощните дебри...
Хайде... утре е нов ден...

.

усмивките ми

Денят ми е усмихнат!
Кантарът ми най-после премина една психологическа граница, дето от немалко време не минаваше.
За седмица показанията са с петстотин грама по-малко.  
Само половин килограм, но много важен за мен. 

Сутринта, погледът в огледалото отново ми каза: Този панталон не го искам!
По средата на деня един импулс ме обзе. И ме поведе...
На първата снимка е номерът на стария ми панталон :( :(
На втората снимка е номерът на новия ми панталон :):):)
И как да не се усмихвам... и как да не се радвам... :):):)

Дааам... такива нещата са днес...

.

Беклемето - енергията

Беклемето... толкова много енергия...
Не ходя за първи път там. Но мисля, че този път не бях подготвена за това, което преживях...
Усетих енергията... Но не очаквах силата й.
Обяснение вече имам... моята чувствителност... чувствителността на спътниците ми... Онази чувствителност и отвореност за финия свят... за онова необяснимо и неописуемо усещане на нещо повече от това, което виждаме.
Вълнуващо е да усещаш енергията. Йогите я наричат прана. В Китай я наричат Ци или Ки. В Япония е Рейки... Жизнена енергия... Любов и светлина... Както и да се нарича, това е тя. Енергията, която е край нас, в нас.
Всички я усещаме, но рядко си даваме сметка за това. Материализмът ни пречи да осъзнаваме усещанията си. Но в някой ден...
Днес отново срещнах мисълта, че когато ученикът е готов, учителят идва... Да, подобни твърдения се оказва, че има у всички народи и вековни учения. Ако се замислим, ако си позволим да се замислим, то ще разберем, че много често и на нас самите се е случвало. Имаме много потвърждения в най-обикновения си живот. Не един път сме получавали отговор на нещо, което страстно сме желали да научим, да открием. Необходимите ни знания, сякаш сами ни намират в точния момент... Случайности ли би казал някой? Случайности... Не, не вярвам, че случайностите са случайни :)
Енергията днес, със своята сила ми донесе /не само на мен/ определен дискомфорт, но за кратко. Това ни помогна да си дадем още веднъж сметка, за силата и същността й. Това ни донесе нова осъзнатост по Пътя... Пътят - каквото и да значи това :)
Беклемето... още една крачка към същността ни...

.

продължавам по пътя

В последно време не успявам да намеря време и музата си, за да се позавъртя повечко насам. Може и да е оправдание :) Но определено прекарвам повече време навън. Намирам си всякакви задачи и занимания. Понякога и те ме намират ;)
От началото на този месец включих доста сериозно и компанията на велосипеда ми. Общуването ни се проточва в 14-16-18-20 километра. Според времето и настроението :) Хубавият навик да си лягам преди 23 часа и по-ранното ставане, който придобих през летните месеци, сега ми носят много позитиви. Събуждам се малко след 6 часа и денят ми е наситен и удовлетворяващ.
Започвам деня си с малко къщни раздвижвания и малко домакинстване, докато си изпратя учащите ;) Преди петнадесети, те ми бяха чудесна компания. Сега съм сама в утрините с велосипеда, тибетските упражнения, с рейки и мислите си. Мислите... всякакви... сериозни и пеперудени... ;)
Няколко пъти, повече от препоръчваното в сериозната литература ;) се качвах на кантара. А той... немръдващ... показва си само едно... Обаче другите показатели са повече от оптимистични. Метърът показва по-малки стойности, дрехите си усещам по-широки... Това ми харесва.
А днес, на майтап се качих на кантара по средата на деня и... най-сетне той показа нещо различно. И най-хубавото е, че показанието е по-малко :):):)
И още хубави новини ;) Няма асансьор от няколко дена и идването му е в неопределеното, вероятно не съвсем близко бъдеще. Това не ми позволява да забравя за стълбищните разходки. Вече съм доста добра в това :):)
Хубаво ми е. Леко ми е. Подвижно ми е. Оптимистично ми е. Удовлетворително ми е. Здраво ми е. Спокойно ми е.
Харесва ми Пътят.
Продължавам...

.

време за отчети

И така, мина още един месец.
Време е за отчет :)
Този месец само два килограма и половина.
Но много ценни са за мен.
Важна е посоката.
А си и знаех, че движение ми липсва.
Но от вчера... - шестнадесет километра с велосипеда, привечер си правихме компания.
Тази сутрин километрите са двадесет.
Чувствам се чудесно!
И още малко отчет - мерки в сантиметри.
Мерките на талията и ханша са намалели с по осем и десет сантиметра :) за двата месеца.
А крайният отчет за двата месеца - седем килограма и половина - определено приличен резултат :)
А аз продължавам... напред...

.