oтчет за чаен ден

Отчетът е... отличен ;)
Успех за мама и за щерка. Три литра чай - букет от градината. По една чаша чай от бял равнец. Вода, вода и пак вода...
За мен имаше и около литър и половина вода със Шуслерови соли. Избрала съм си една комбинация, с която се цели детоксикация на организма. На една от първите лекции, на които бях, един лекар я препоръчваше горещо като начало при всякакво лечение. На последните лекции друг лекар я напомня за втори път. Та реших, че това е добро действие за мен през лятото. Вече десетина дена ги пия. Предстои намаляване на дозата, а после ще си избера друга комбинация. С нея ще гоня един проблем. Ама, като му дойде времето ще го казвам тук :)
А днес ми беше изключително лесно. Вършех си всичките домашни задължения, които днес включваха и въртене около котлоните до обед. Все пак домочадието искаше да яде и днес, независимо от моите намерения. Като стана време за обяд /започнаха да ме наобикалят и да питат - няма ли да се обядва ;)/ им сервирах и се оттеглих за следобедна сиеста.
Е, не съм толкова поспалива, но в жегата навън не е за хора. В компанията на книга по едно време си потърсих по-сериозна завивка. Усетих студ в краката. Завих се по-добре и съм позаспала. Събудих се от студ. Истински студ усещах, независимо, че на вън беше около тридесет градуса. Не си спомням такъв студ дори при детоксите през зимата. Решението бе да се пораздвижа. Жегата бе поотминала, дори се позаоблачи, но ни заобиколи. Намерих си работа по двора. До комарено време. Бях се облякла и беше толкова приятно с щурците, които настройваха своите песни... Ако не бяха само тия комари...
Сега... след банята и отчета съм готова за... Сънчо...
Само да си взема родопското одеяло, че иначе няма да се спи ;)
А утре?... Сега няма време да си разправям намеренията, но утре ще намина пак насам.
Лека нощ!

.

намерения

Имам намерения за утре. И подкрепа даже си очаквам.
С дъщерята се решихме с чаен ден да борим юлските жеги.
Изобилие от бурени-билки има колкото си щете. Така и ден образователен ще си спретнем за билковото разнообразие и възможностите за използване при ситуации различни.
Следващия ден за плодове ще отредим.  Изобилие започва... пъпеш /от пазара е/, крушата е в двора, прасковите се жълтеят по дърветата край нас, сливата бяла - може да се избере шепа поузряла, ябълката лятна - слънце е събрала, перлата и тя се кипри на асмата, ягодите пак се червенеят в прави редове, за джанките е излишно да ги споменавам - те са живият ни плет отрупан с най-различен избор...
Целта е - здраве ;)
Днес съм изтощена от жегата навън. Тук вече се захлажда, одеялото приготвям за нощес. И по-рано ще си легна даже ;)
Лека нощ!

.

някакво... никакво

По течението сякаш се нося...
Искам... Толкова много неща искам да правя, а на практика си оставам с искането. А осъзнаването ми носи терзания. Странното е, че дори тези терзания не успяват да мотивират повече действеност в мен.
Всичко, което все пак правя, е някак хаотично и естествено е да не се виждат положителните резултати. Сякаш не успявам да се организирам и в края на деня освен умора не намирам удовлетворение от деня си.
Не съм пример за педантичност, за строго програмиране на времето. Въпреки това съм била сравнително добре организирана. Не съм се оплаквала от липса на време за важните за мен неща. Съвсем обяснимо и допустимо е да съм имала и периоди на недостиг на време и на разхвърляност. Дори и да се нарича това с недотам приличната дума - мързел. Всеки има нужда от отдих по някакъв начин от напрегнатостта и ангажиментите, та дори и те да са приятни. Ама за малко... Разпиляността ми напоследък започва да тревожи.
Събирам се и се подреждам, но това се случва по същия хаотичен начин. В резултат на импулс, породен от незнайно какво, съм в състояние да свърша толкова много работи, които незнайно защо са оставали.
Това добре, но започвам да усещам, че ми липсва реда в делниците ми. Искам да ги подредя поне от малко, но... оставам само с искането... За сега, де.
Сигурна съм, че ще се справя и с това състояние на безмотивираност. Защото го искам. И защото си мисля, че знам как...
Ето, ползата от тибетските ритуали ми е повече от позната. Усещането за енергия е дори и неописуемо. Обаче... Последните месеци ги правя от дъжд на вятър, което не носи никакви ползи, разбира се. Поне пет пъти започвам да правя различни комплекси от упражнения, в чиято полза съм убедена, а и от опит са проверени... Предстои поредното започване, след като в последния си опит явно пак се провалих.
Мислех да си напиша тук това, което смятам за най-необходимо и неотложно да започна и да не спирам. Няма да е сега. А дали изобщо ще го направя. Това, че не е написано тук, надявам се да не е с по-малка тежест пред настроенията ми. А те от днес са много... мотивационно настроени ;)
Ще открехна малко завесата ;) Първото от необходимостите е ранното ми лягане. И без изключения. Сега е точно 22:30. Идеалното време за лягане. От 22 до 23 часа за мен се оказва най-доброто време за лягане през лятото.
Второто е ранното ставане. Почти се справях и до сега. До 7:00 почти всеки ден съм станала. По-добра идея е малко по-рано, но нека не насилвам от веднъж добрите си намерения.
Третото е...
Хайде, стига толкова, че ще се проваля още от началото с първата си необходимост ;)
Лека нощ!

.

мислите ми

Даааа... Тия дни мислите ми... За подредба питат. Ама все още няма...
Винаги съм отчитала само плюсове на факта, че сама съм си началник. Е, завися от колеги, но аз обещавам и аз си свършвам задачите когато аз си реша. Имала съм безсънни нощи и сигурно пак ще имам. Имала съм дни само за себе си и пак ще имам.
Не знам защо днес отчетох един минус. Ами... другите хора, дето си имат началници... си имат отпуски ;) А пък мене... няма кой да ме пусне отпуска. То, не, че аз не почивам... ама, на'... помислих си го.
Хайде, стига съм теглила локуми без смисъл. Дето има една приказка - приказвам си колкото да не заспя. Не ми се спи. Днес спах... почти два часа ;) нали е неделя... Е, неделя или не, аз пак чертах :) Ама стига толкова, та сега съм тук.
Лесно е да подредя нещата, които са извън мен. Но трябва и себе си да подредя...
А днес съм много разпиляна...
Не знам от къде да я захвана... а трябва!

.

да се промени

Нещо трябва да се промени. Обаче... не знам от къде да започна.
Добре де, вярно е, че с малки крачки далече се стига. Но може би пък, с  много малки само се ситни и... до никъде...
Сама трябва да си направя промяната, никой друг не може да направи моята промяна.
Всъщност не знам от каква промяна имам нужда. Малка ли, голяма ли?
Сега се замислям дали от промяна имам нужда или от постоянство. Понякога съм пример за устременост и постоянство в действията си. Но се и случва хаос да ме владее и тогава сама не се познавам, но пък се чувствам и особено - "в кожата си...".
Едва ли днес ще се справя със себеанализирането. Не ми и трябва.
Всъщност, дали пък не ми трябва? Дали не трябва от тук да започна, от анализа на себе си?
Когато имам работа и тя е малко, способна съм да се мотая и да закъсня в крайна сметка. Когато от задачи съм затрупана, да ги отмятам мога бързо, независимо от сложност и обемност.
Напоследък малко са ми задачите, особено служебните. Но това води до разконцентриране във всички области от живота ми. Време е да "се стегна"...
Промените са катализатор на живота...
Време е да се прегръщаме със Сънчо и утре да запрятам ръкави в буквалния, и в преносния смисъл ;)
Нещо трябва да се промени...

.

вечерно

Да, вечерно... почти среднощно...
Вечерно колоездене. В компания на щерка.
Изненадана съм колко много колоездачи срещнахме в тъмните дебри крайречни.
Последвахме импулс, роден в тъмното и на любими пейки за сутрешни упражнения  направихме среднощен цикъл от тибетските ритуали. И пак с изненада открих, че двадесет и едно повторения, и във вечерната жега са възможни и дори приятни.
Жегата си е жега, но и хладен повей по течението на реката ни освежаваше.
Беше приятно. А сега е и дори приспивно. Противно на всякакви писания, които съм чела, че часове преди лягане не трябва да се правят упражнения или да се спортува, все по-настойчиво поглеждам към леглото и скоро в Сънчо ще се гушна...

.

страхът

Страхът... усетих го... студен и силен... обсебващ и вледеняващ... Страхът, че може и да няма утре...
Не очаквах. Не предполагах и дори за миг, че е възможно на мене да се случи.
Хипертонична криза. Звучи остро, гадно и ръбато.
И да кажеш, че е кой знае колко много - ами не, не е.  Само някакви си 150/100. И  то 150-те си бяха даже 148. Ама, на'... на мен ми беше лошо, болно и ужасно страшно.
Безсилието ме съсипваше... Сигурна съм, че много знам за такъв проблем. С други съм споделяла и моите знания са им помагали. Но на себе си не успях да помогна. Тогава, когато страхът ме хвана за гърлото и само сълзите ми течаха.
Болката в тила... за първи път усетих там да ме боли. Толкова силна, притискаща, сякаш в земята натикваща...След капките от глог, въздух си поемам с болка олекотена и... аха да се надигна над кошмара случващ се... нещо силно ме натиска пак отзад... и тук... страхът е вече господар.
Страхът... дали ще има утре... И плачът от безсилието, което съм в момента...
Знам, че трябва да съм спокойна в случай като този. И дишане дълбоко правих. И мисли позитивни виках... Обаче, той, страхът... всичко в мене е блокирал...
Непознато и неженено усещане. Не го искам никога повече!
След по-малко и от 24 часа вече всичко е... нормално. Дори изненадващо нормално за лекаря ми.  И то само след едно хапче, а той бе уверен, че ще ми трябва поне 3-4 дена. Радвам се, че нямам нужда от тези хапчета. Сигурна съм, че има още много начини, които са действащи и за които трябва да науча повече. И да използвам за себе си. Без да допускам пак страховете да ме обсебват.
А страхът... той остави ми една голяма удивителна - !
Да ми напомня. Че неочакваното също случва се.
Сега имам възможност и задължение към себе си да избера какво да правя занапред. Към себе си и към тези, които обичам...
Бледнеещата сянка от главоболие ми напомня, че нямам време за губене. 104/67 - това май също не е много добре. Но ще се оправи. Защото знам как и защото вярвам, че тези знания ще ми помогнат. Е, аз и миналата вечер знаех ;) Може би и вярвах, но дали достатъчно си вярвах...
Сега си вярвам и искам да си вярвам. Бързото ми възстановяване ми дава кураж и надежда за успех. Значи ще успея...
А сега е време за една дебела книга със знания различни, потвърдени от живота.
Като казах книга... Там е истината...
Честит празник на българската просвета!

.

мисля си

Да, отдавна не съм идвала тук...
Загубих си оптимизма, нейде из дните си.
Не направих детокс по пълнолуние. Причини мога да изброя, но дали е необходимо. Е, направих плодово - оризов ден, което все пак е нещо. Мога да се похваля с победа и над шоколадовото чудовище - изкусилище. Сега, след половината от "празничните" дни, мога да твърдя, че всичко е под контрол. Владея се. Хубавото е, че дори физическата ми активност е повишена.
Не знам как да продължа напред. Кантарът е ужасен. Стои и не мърда надолу. Цяла вечност вече...
Напоследък се замислям,че има дни и части от дни, в които съм спокойна. Да, точно така, спокойна съм. Тогава нямам ни една хапка породена от "емоционален глад". И ми е толкова добре...
Но има и дни и части от дни, в които... и за разправяне не е...
Искам спокойствие. Имам нужда от спокойствие. И не само заради "емоционалния глад"...
Трябва да си намеря спокойствието...

.

за закуската

Едно от необходимите неща в началото на деня е закуската.
Не винаги за мен е било така.
Спомням си, до седми клас всяка сутрин в стола на училище имаше закуска. Не коментирам каква е, а това, че я имаше. Около 9-10 часа. Имах съученици, които сутрин преди 7 часа закусваха в дома си, а после и в училище. Аз не можех да закусвам толкова рано.
В гимназията първите две години имаше павилион за закуски до оградата. Случваше се да закуся нещо. Следващите две години гимназията се измести и... наоколо нямаше закуски. Не закусвах. Обядвах към 14 часа. В студентските си години по-често не закусвах.
Тогава установих, че мога да закусвам с ябълка. Друга закуска ми довеждаше сънливост на лекциите. Независимо от количеството. Това е времето, когато трябваше сама да се грижа за себе си, да взимам решения и... да правя избор за своята храна. Нямаше голям избор. В супера имаше сол и оцет, всичко друго... Това е друга тема.
На ред е началото на семеен живот, деца... Аз затвърждавам теорията си, че ми е добре без закуска. Най-много плодове. Не сокове, а цели плодове. Вече имам възможност за по-голямо разнообразие от плодове. И така, всяка закуска извън плодовата, ми носи тежест и по-малко тонус. Допреди четири години...
Тогава се бях увлякла по Зоновото хранене на Бари Сиърс. Условието беше - закуска до час след ставане... Не вярвах, че ще се получи, след толкова години на беззакусие. Имах голям избор. Като се започне от, не на едно място, препоръчваните пълнозърнести филийки със сирене или извара... Хубави закуски, но не. Не бяха за мен.
Избрах си за закуска кисело мляко с бадеми. Правилото беше да е цяла кофичка с шест бадема. Хубаво, но това ми идваше прекалено много в първия час след ставане. Затова избрах - 200 грама кисело мляко с три бадема.  За мен това се оказа най-добрата закуска - засищаща и лека. След това нарушенията на правилата станаха повече, но си запазих хубав навик - закуската.
Напоследък реших да потърся други варианти за закуска. Плодовете се оказаха добро начало, но... скоро след това ми се хапваше вече нещо друго. За продълженията не искам и да мисля. Друг опит бяха овесените ядки с лъжичка мед. Още нямам обяснение защо след дните на детокс, закуската с овесени ядки ми е най-хубавото, леко и засищащо ядене, а следващите дни... Опитите ми включваха и други видове зърнени ядки, варено жито, елда,  покълнало жито. Не се получи. Нормалните количества бяха недостатъчни да ме задържат до обяда без мисли за ядене. По-големите - изпаряваха усещането за лекота.
Изводът... не са моите закуски...
От няколко дена се върнах към спомена за закуска с кисело мляко. Това е! Това е Моята закуска. Само чаша кисело мляко и три бадема... Леко и свежо ми е.
Такива... почти среднощни мисли...
Лека нощ!

.

мисли за храните

Свежестта на киселеца ме поведе към по-здравословни мисли, намерения и действия. В комбинация с малко лапад са добра компания на кафявия ориз.
Преди няколко години бе първата ми среща с кафяв ориз. Не бях очарована, защото не го сварих добре и хрупаше. След първия път винаги има втори и трети. Все по-удовлетворяващи са срещите ни. И по-разнообразни. Но не и редовни. Защото среща веднъж на месец или два, изобщо не е достатъчна, за да проявим взаимните си симпатии.
Затова днес си имам решение :) Кафявият ориз поне веднъж седмично ще е на масата ни. Няма да е трудно. И най-важното е, че само от мен зависи.
Тук няма да пиша за ползите, има предостатъчно информация в нета и който търси - намира.
Днешните ми мисли ме водят и в посока, че трябва и други инцидентно използвани зърнени храни да намерят повече място в менюто ми. Просо, елда, киноа, жито, овес - ще трябва да се сещам и за тях по-често.
А киселеца... радвам се, че преди няколко години си пренесох няколко коренчета от поляната край гората. А после, насадения разсад позволява киселеца да присъства на масата ми в количества по-големи от няколкото листенца в пролетна салата.
За сега толкова... с одата за киселеца и някои други мисли в движение ;)

.