Други са много по-зле от мен.
При мен не е на физическо ниво проблемът.
Но емоционално... не знам как да го нарека дори.
И това е всеки месец... последните две - три години.
Не се задълбочават неразположенията.
Но това безкрайно повторение... изморява.
Изморява и предизвестността /няма такава дума, но май само тя казва точно/.
Много начини за справяне има предложени в книгите, от лекари, от приятелки...
Последните не са интересни, а са и най-малко смислени.
В книгите има и някои ценни неща... но е необходимо отсяване и трезва преценка.
Лекарите... хубаво е, че намират подходящи и безвредни добавки и начини да ми помогнат. До някъде... Моите лекари знаят, че химия без необходимост, при мен не върви и винаги във всеки случай се търси алтернатива. Благодарна съм им, че се справят :) И оценявам, че не всеки лекар прави това...
Има много неща, които могат да се правят в ежедневието, за да си облекча няколкото дни всеки месец. И доста правя... Но все пак остава нещо, което ми причинява дискомфорта... нещо, което ме кара да се чувствам полудяла... нещо, с което тровя дните на най-близките си... дори и да се правят, че не забелязват...
Всяка жена преминава през кошмара на ПМС-то. Някои по-рано, други по-късно, по-леко или по-тежко. Мисля, че съм от щастливките... по-леко... Няма да се оплаквам.
Продължавам да си търся пътя към здравето, към спокойствието и хармонията.
Не, че съм болна или се чувствам такава. Но винаги има още нещо, което може да се направи като плюс към здравето ни.
Търсене... преценка... и... действие...
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар