Толкова често си го обещавам... Толкова често си го намирам... И пак не ми достига. Пак нещо липсва.
Искам толкова много свои неща да си правя. Не са големи, не са важни, но са ми специални. Защото са си мои.
И въпреки, че все по-често успявам да си намирам време, все пак искам да имам малко повече от това време.
Цял ден не съм подвила крак. Сега съм толкова уморена, че нямам сили за нищо. Дори и време за себе си не бих могла да отделя. Всъщност нощта е пред мен, но едва ли бих успяла да я използвам за нещо повече от среща със Сънчо. А ми се искаше... Каквото и да ми се е искало - ще ме почака. До утре...
Лека нощ!...
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар