четвъртък, 3 юни 2010 г.

и така...

Пътят - това означава, че ще има движение.
Целта - целта е само напред.

Не съм единствената, която иска да промени себе си. Промяната може да е и вътрешна и външна.
Иска ми се тук да споделям моята външна промяна, затова си и направих това пространство. Скромният ми опит в интернет пространството ме води към мисълта, че бих могла да се справя по-лесно с нещо, с което се боря откакто се помня, като го споделя.
Голяма част от жените май се сещат, да, това са ми излишните килограми. Ето, казах си го направо. В реалността ми е трудно да го призная, макар всички да го виждат.
Много по-лесно е да се усмихвам, да казвам- да, пухкавичка съм, но пък съм умничка. Е, да де, ама като съм умничка, що до сега не се справих с това, което ми е проблем.
Тонове книги изчетох. То не беше литература за здравословно хранене /пък ако знаете колко противоречиви неща са изписани/, не беше литература за гладуване, за спортуване, за йога и медитация, за диети. Чет нямат.
Това последното не ми допада. Не е за мен- закуска 1 яйце, обяд една маруля, вечеря един картоф. Или нещо подобно.
За йогата какво да кажа. Хубава идея, но... май сам не се получава. Имам въпроси, но кого да питам, кой да ми каже- да, така е, или - не си права, виж иначе трябва. Сигурно в големия град е друго, има инструктори, компетентни хора, а аз от сега да си призная в нашия "градец" такива екстри няма.
Да си призная сега- отидох на фитнес с приятелка, че то иначе как да стане. Мисля, че тя знае много, с опит, а се оказа, че тя освен пътечката и велоергометъра друго не знае. Добре де, няма лошо, ще се учим. Та питам аз за инструктор, за някой да ни покаже, да ни обясни туй онуй, както съм чела тук и там, че се прави по белия свят. Хубаво, ама няма такъв човек. Виждате ли, имало едно време, но нямало пари и вече няма. Айде, така да е. Отидохме 3-4 пъти, но усетихме, че това не е за нас. Хем скука, хем болят краката. Усещането е, че нищо не правим, нищо не разбираме. А да си призная, че разходката в парка пеша или с велосипед ми харесва повече. Поне е на въздух.
А иначе обичам да карам велосипед, носи ми тонус, настроение, но за съжаление за 5-6 години не се отрази значително на килограмите ми.
Минах през гладуването. Не посмях да го правя дълго, само по 3-4 дена. Да, добре се чувствах, но и това не донесе резултат. Видът ми ставаше по-свеж, настроението по-бодро, но в дългосрочен план- нищо. Добре-то е, че все пак съм запазила здравия си разум да не върша по-големи глупости. /поне така се оценявам ;)/
Дойде ред да си споделя накратко и опита с разните хранителни добавки, хербалайф и подобни. Оказа се, че това са пари хвърлени на вятъра.
Един ден се събудих и реших- край, ще го правя разумно. Свързах се с един /после го разбрах/ дебелариум, които се рекламираха, че изготвят хранителни програми чрез контакти по имейл. Индивидуални били, резултатни били. Така де, реклама си е. Резултатът е, че си имах индивидуална програма. Погледнах и се ужасих - 160 грама пиле, 200 грама риба... плодове няма, зеленчуци малко. Хубаво де, викам, айде да опитам, то варих броколи, че и спанак проядох. Да, ама на петия ден ме заболя в областта на бъбреците, а пия вода. Охооо, край. До тук беше.
Минаха дори години от този ми опит, а аз чета, ровя в нета... и попадам на друг диетолог. То форуми, отзиви. Викам, това ще е. Свързах се, получих си програмата. А тя уж сложна изглежда, но се оказа, че е лесна за спазване. Балансирано хранене. Дори със семейството мога да се храня. Само да си претеглям. Казах си, тегленето ще ме провали, но се оказа, че е лесно. И така минаха два месеца- чудесни резултати, аз на върха на щастието, нови дрешки, че другите- като на закачалка ми стоят.
И сега срам не срам, ще си призная. Моят пусти мързел ме провали. А днес шоколадче, а утре да не откажа сладоледче.
ОБАЧЕ!
От седмица съм нов човек!
И ще си разказвам тук. :)
Днес се поувлякох. Ентусиаст съм още. А, дано е добро!

.

Няма коментари:

Публикуване на коментар