среднощно

Вече месец крача по една пътека. Но усещам, че не ми понася. Не ми понася начина на хранене. Опитах се да мисля, че това е просто един етап, но вече не успявам. Преди няколко дена се почувствах в още по-голяма пропаст, в сравнение с тази преди месец.
Една сутрин се събудих с болка и разбрах, че не мога да продължавам така. Не бива да вървя срещу себе си. Защото точно това се беше случило.
Разбрах, че съм готова за следващата си крачка. Нещо, за което смятах, че не мога да направя за повече от два-три дни, максимум за седмица при определени условия.
Е, сега усещам, че мога. Колко? Не искам да си определям срок. Колкото... толкова...
Определено сили ми дава и личният пример на приятелка, която повече от месец върви по такава пътечка. Когато тя започна, аз започнах по моята си пътечка. Беше се настроила за две седмици, а вече е месец и тя продължава с доволство от себе си.
Време е и за мен. Истината е, че не малко съм прочела, имам своето си мнение. Нямах вярата, че мога, че ще се справя.
Сега е момента да си докажа, че мога. Едно е сигурно - няма да вървя срещу себе си. Затова и не си поставям срокове и ограничения. Крайностите във всяка форма не са моят път. Затова и толкова скоро след едно начало, аз пак съм в началото.
Преди две години личния ми лекар ми предложи да опитам през лятото суровоядство. Той нямаше опит, но негова колежка... Да, но аз не вярвах, че мога и допусках такъв вариант за себе си  от няколко дена. А може би просто не е било моето време тогава.
Понякога е по-добре човек да чете и знае по-малко. Само един пример: Убедена съм, че ползата от консумацията на плодове и зеленчуци е несравнима. Естествено в суров вид е най-добре. След това научавам колко неправилно е да се консумират плодове в диетичен режим, освен в някои изключителни случаи и в много малки дози. Да, точно - количествата са сравними с дози. Знаех, че като изям една ябълка след малко пак искам да ям нещо. Затова сигурно повярвах на нещо, което вътрешно не приемах, но се опитвах да му вярвам.
Сега не искам да давам оценки кое е вярно, кое не е. Не искам да търся единствената истина. Вече знам, че истината е там където съм в баланс и хармония. Все още я търся...
Скромният ми личен опит е двудневен. Обнадеждаващ е. Защото ми е леко, лесно, свежо, енергично, интересно... Не, не е самовнушение. Знам си /вече/, че съм добра с въображението, но /все още/ имам граница за реалност и измислица.
Знам, че няма да бъдат само два дните със сурова храна. Знам, че има какво да науча още. Знам, че искам да експериментирам с комбинации, вкусове. Едва ли има по-подходящ сезон за това от лятото. 
Както се казва - ще видим...
Пак окъснях. Пак причини си намирам. Денят е дълъг. Късноследобедна сиеста ми се случи. Кратичка, но така е по-зареждаща. Работа ми се намира, което е добре. Пък и музата дойде. :)
Време е...
Лека нощ!...

.