До пълното връщане време ще да мине.
Позволени са ми разходки.
Бързам с нетърпение да си наваксам движението.
Първата разходка бе в четвъртък, в слънчевия следобед. Започнах я плахо, без план за продължителност. Просто разходка, докъдето се случи. А тя се случи прекрасна разходка в топъл слънчев следобед... Разбрах, че съм пропуснала най-златната есен. За пръв път осъзнах болката от загубени дни. Почувствах ги загубени, въпреки онова, което научих в тези дни...
Втората разходка бе на следващата сутрин. Утрото бе топло и слънчевия изгрев енергия ми даде...
Днес бе време за третата разходка. Отново сутрешна, но в по-хладно утро. Добрата екипировка е важна. А разходката бе отново чудесно начало на деня...
Сега знам, че ще се възползвам максимално от позволеното ми.
В съботния следобед си позволих сиеста едночасова.
А сега... ще почета... в компанията на чаша чай...
И не искам да губя повече... нищо...
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар