След повече от месец, днес отново на разходка.
Утрото е сиво, мрачно. Ноември е. Но е топло. В сравнение с предишни утрини. Не, не съм излизала, само през прозореца ги гледах. И не, не беше по мое желание.
След две години, отново някакъв-никакъв вирус ме принуди да правя неща, които не искам. Остави ме безсилна и... Няма повече да мисля за него.
След месец отново си намирам силите, мотивацията и настроенията.
И така... Първа сутрешна разходка след повече от месец. Приятно ноемврийско утро. Малко сиво, но когато имаш сили и настроението е различно.
Дърветата са съблекли пищните и пъстри премени, с които септември ги дари. Реката мързеливо се протяга на завоя и бавно се спуска между камъните. Вятърът, загубил интерес към самотните и голи клони, се е скрил сред скалите. Облаците са превзели небесния простор и следа от свободата синя няма.
Е, ноември е...
Аз пък се усмихвам. Защото вече сили имам.
Отивам чай да си направя.
С аромат на лято, с топлина на билки летни...
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар