Въпреки, опитите ми да си лягам в определен час, се събуждам по никое-то време и... си будувам. На следващия ден ми се приисква сиеста, която води до по-късно лягане. Ако сиеста се не случи следва по-ранно лягане. И в двата случая резултата е един - пак събуждане по онова, никое-то време.
Опитвах да неглижирам ситуацията. Търсех причини дето ги няма.
Така не е от вчера или миналата седмица. Като се обърна назад се вижда - така е от края на лятото. Е, правих някои опити, но не за дълго. Не мислех, че е сериозно.
Днес знам - сериозно е. След две нощи, със сън по четири часа, никакво желание за сиеста - трябва да се взема по-сериозно в ръце. Трябва! Защото не се чувствам добре. Защото съм разсеяна. Без енергия съм. И тъжна без причина /поне обяснима такава не се намира, а необясними винаги ги има/.
Започвам от сега: Изпих си чай за лека нощ. Лягам си в часът избран. Мислите си ще успокоя.
За всеки навик трябва време. В книгите дебели пише - седмиците три са.
Имам нужда от сън спокоен, релаксиращ. Само с чай и сън под час не ще се случи. Знам, че важно е какво в деня си ще направя.
Време ми е...
Лека нощ!
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар