лято е...

Лято е...
Дойде...
А аз още съм в застой... :( :( :(
Искам промяна!
Трябва да дойде!
Трябва...
.

ранобудна

Събота, сутрин...
Станах в седем часа. Часът не е необичаен. Необичайното е, че в сутрешната хорска тишина се насладих на природните звуци, които ме изпълниха с невероятна тишина и пълнота.
Йога ме изпълни с енергия и равновесие. След това бе ред на обичайния комплекс от тибетските ритуали. Отдавна не бях усещала в себе си мир и хармония както сега. Днешното утро се различаваше от другите само по едно нещо. Опитах нов комплекс от упражнения с йогийска насоченост. Много леки, наглед дори незначителни. Отдавна разбрах, че във вековната мъдрост няма нищо незначително. А най-важните и ценни неща обикновено са най-лесни и прости. Така усетих и днешните упражнения. Но по-важното е, че и сега се чувствам така - спокойна и в хармония.
Денят е към своя край. Беше ден изпълнен с много и най-различни задачи. Предимно домакински и градински, които върших с усмивка. Може да се каже, че почти не съм сядала. И все още съм изпълнена с енергия. 
Вероятно не са само споменатите неща с дял в сегашното ми състояние.   Имам позитивни и зареждащи настроения.
Слънцето се е ориентирало към залез... Имам още идеи за хубава вечер. Ще имам още свое време, в което вече съм решила какво да експериментирам.
Днес е ден за експерименти... Успешен при това ;)
Продължавам...
.

без думи съм

Без думи съм... няма какво да кажа, с какво да се похваля.
Пълен застой на всички мерителни уреди - кантар, метър... Дали пък не са се повредили. Надеждичка малка за това, но уви... Дрехите ми стават и не ми се уширяват. :(
Продължавам да правя всичко, което някога е давало и най-малък резултат. Опитвам да добавям нови неща към навиците си. Много пъти, за съжаление съм достигала до този момент, в който нищо не се променя и... моето старание е до там. Всъщност, истината е, че никога не съм упорствала както сега. Разбира се, сега имам много силен мотив. Само това все още ме държи на пътеката към успеха. Да, успехът, който един ден ще имам! И ще бъде скоро, а не след две или пет години...
Затова продължавам и никакво отказване от намеренията!
Днес пак ще е празен листът с отчета... но знам, че ще бъде ден, в който ще бъдат възнаградени усилията ми.
Радвам се, че всеки ден се движа и правя упражнения. Разнообразявам ги, защото скуката не е добър съветник в такъв момент. Старая се храната да бъде винаги балансирана и да не допускам отклонения от избрания начин на хранене. Не казвам диета, защото думата диета за мен означава нещо временно. А аз искам да се храня и движа така, както мога да правя винаги, през целия си оставащ ми живот. Искам това да е начина ми на живот - с балансирано хранене, с движение, с позитивно мислене...
Искам... и действам...
Не, няма да се откажа този път! Колкото и да продължи този застой, няма да е вечно. Ще бъде ден, разбира се, се надявам, че ще е скоро.
Сега отивам на стълбището ;) Стана ми любимо движение. Достатъчно ми е и едно стълбищно рамо, по което слизам и изкачвам, докато ми е приятно. Докато усетя приятна умора. Понякога си правя своеобразни рекорди, които ми дават още повече стимул и вяра, че мога и ще успея.
Хайде, време за движение е!
А след това една чаша топъл зелен чай...
.

и пак е неделя

И пак е неделя. Пак е утро.
Обаче днес ми е все още мързеливо.
Рано легнах, рано се събудих.
Обаче не ми се става...
А трябва...
Времето минава, даже и отлита, а резултати за хвалба си нямам :(
Дано си силите намеря и да се раздвижа както съм избрала...
Движение и цвят ми трябват...
И резултати...

Снимката е оттук.
.

неделно утро

 Неделното утро край реката ме зареди с енергия и усмивки.
Добра тренировка с велосипеда си отчитам. Шестнадесет километра са си едно добро раздвижване.
А денят сега започва ;)
Слънцето е вън... За движение ще бъде този ден...
И боса по тревата днес ще се разходя.
Да се заземя ;)

Снимката е тук.
.

поощрение

Нито метърът, нито кантарът могат да ме поощрят така както го правят две ръце.
Ръцете, най-нежните, които ме докосват. Ръцете, които ме галят.
И констатацията, че "има нещо", "има промяна".
Всичко е по-лесно.
А днес и кантарът бе благосклонен към мен.  След почти месец в застой, четиристотин-те грама в минус, ме накараха да полетя от радост. Най-после... всичко, което правя не е напразно.
Този път се чувствам победител, защото успях да се победя, а не да се предам както много други пъти след подобен застой. Победата ми е споделена и без подкрепата, която получих, може би в най-критичния момент, нямаше да успея. В този смисъл победата не е само моя, тя е на двама.
И така... днес съм на минус. И продължавам още по-уверено напред. С опората, която имам, знам, че успехът е пред мен.
Денят започна с усмивка, с десетина километра колоездене, с изкачване на стълбище. Зеленият чай, който си запарих е изпит. Разбира се закусих леко, но балансирано.
Предстоят ми още чайчета и още много дребни добавки от изпълнение на добрите навици и намерения ;)
Време е и да посвърша нещо и за другите, но без да забравям себе си.
.

днес ми е особено

Днес ми е особено.
Отдавна не бях се чувствала така уверена.
Спокойствие в мен има.
Чувствам, че не съм сама.
Това ми носи голяма доза сигурност.
Увереност, спокойствие, сигурност се преплитат и взаимно усилват като усещане.
Всичките си намерения добри, изпълнявам с радост и прецизност, каквато не подозирах, че притежавам.
Радвам се да се откривам и такава...
А днес ми е особено... и ми харесва!
.

подкрепа

В последно време се чувствам безсилна и безпомощна.
Правя всичко, което трябва и както трябва.
Но резултати... няма.
Всичко е в застой и това ме плаши. Да, страхувам се, защото не виждам никакъв, макар и мъничък, резултат.
Имах нужда от подкрепа. Всъщност, аз си я имах. Но днес отново ми бе показана.
И обещана...
Направих още една стъпка към поредна сламка...
Днес отново знам, че няма да се откажа от започнатото.
Въпреки застоя, ще си повтарям, че скоро ще има видими резултати.
Трудно е... Истината е, че много ми е трудно.
Не съм си мислела, че ще е лесно, но това, което сега чувствам при този застой... не съм очаквала този страх.
Давам си сметка, че е неоправдан, няма основание, обаче...
Днес духът ми бе повдигнат. Почувствах подкрепа, опора, защита...
Благодаря ти, слънце мое! Няма да те разочаровам! Ще успея!
Ще успея! Въпреки разните застои и демотивиращи моменти.
Благодаря ти, обич моя, че си до мен!
.

ранобудна

Днес... Днес съм ранобудна. От... ехеее, колко отдавна ;)
Направо съм си за чудене след вчерашния ден и най-вече безсрамния час, в който си легнах.
Но какво пък? Важното е сега какво е.
Сега - вали и няма никакви намерения да спира. То май забрави, че е май. Пък и наистина е хладно. Дали познаха синоптиците?
Това днес, обаче е без значение за мен. Защото в мен кипи ;) такава енергия... Вече понаправих нещичко за мен. След като се и похвалих тук, стига ми почивка толкова. Да измисля още нещо. Оказва се, че не е толкова трудно. Ехееее, килима е голям... и фитнес уреди ;)... лесно се пригаждат, дори и у дома :) :)
.

лежи ми се

Лежи ми се.
От дъжда ще да е.
Или пък от ПМС-то.
Или ЕГН-то.
Днес бе  ден дъждовен. И го пролежах.
Е, не съвсем да е мързел, но всичките ми занимания си бяха тихи и спокойни, може да се каже.
Навън нощта е в дъжд, а аз пък - бодра още.
Някакъв съклет ме хвана, та да видим как ще го осъмна.
То далеч не е, като гледам как часовникът намига.
Четиво спокойно, време е да си намеря.
Планове не искам ни един да правя.

Лека нощ!
Каквото е останало от нея ;)