на алеята

Сутрин на алеята е вълшебно. Вече ми е по-лесно да ставам с изгрева.
Днес изгрев нямаше, беше облачно и неприлично, за началото на март, топло и силен южен вятър.
Мотивацията, да се движа и желанието ми да използвам хубавите сутрини, бързо ме изведоха с велосипеда. Днес направих повече километри, беше толкова пристрастяващо усещането, че ако нямах други задачи, не се знае колко щях да си обикалям.
Все още храстите са сиви, но тук-там вече се развиват зелени и цветни пъпки, които създават радост за погледа, който се забавлява да търси зараждащия се нов живот в природата.
През цялото време с мен бе усещането, че има пеещи птички на всяко дърво и всеки храст.  На толкова многогласен сутрешен концерт май не съм присъствала. Усещането е, че тази сутрин край алеята се е концентрирал целия жив свят. Сред храстите видях, че е започнал да се показва на места срамежлив синчец. Няколко дрянови храста бяха разпукали единични цветни пъпки. Топлият вятър, обичайно се случва през април и носи красивото име Развигор, днес беше в стихията си. И съвсем оправдава името си. 
В следобедно време се разходих пеша по алеята. Все едно не съм стъпвала поне седмица... Изненадата ми е неописуема. Дряновите храсти са в жълта премяна. Синчецът, вече не така срамежливо, се е разположил по полянките и заедно с лисичите опашки са изтъкали цветен килим за часове. Още по-голяма изненада бяха нацъфтелите горски циклами - изобилие, което не съм виждала до сега за толкова много години. Свирчовината  смело разтваря зеленината си. Джанките са нетърпеливи и с бели премени се кичат. А уханният жасмин не се притеснява и уханието  му се разнася с омая сладка.
Пролет неповторима!
Влиянието се усеща и от физиката, и от психиката.
Заслужаваше си всяка крачка сред природата!
Те, това е ХАРМОНИЯ!
АЗ съм ХАРМОНИЯ! 


.

пролетта ме мотивира

Март е тук.
Време е за пролет да се мисли. Всичко ще се буди, ред е и на мен :)
Събрах си мотивацията за днес и... съм доволна. Сигурна съм, че мотивация и утре ще си имам.
Днес се върнах към навик, който много години е бил с мен, за по-дълги или по-кратки периоди. Петте тибетски ритуала винаги, дори от първия ден са ми носили полза и радост.

Тази сутрин беше първата от многото сутрини, в които отново бяхме заедно. Ще бъдем заедно за дълго... седмици, месеци, години!
Не е нужно да се търсят оправдания, че няма време...
Днес ми бяха необходими по-малко от 5 минути за 15 повторения. Това бе изненада за мен, не очаквах, че ще успея да направя толкова повторения. Сигурна съм, че съвсем скоро ще си правя по 21 повторения.
В предиобедно време, импулс ме завладя и среща с кростренажора си направих. Е, по-скоро бе опознавателна, че и с него се бяхме позабравили. Но срещите ни предстоят и по-редовни, и по-продължителни ще да бъдат.
В следобедно време и сезона на велосипедите бе открит с доста добро начало. Отново бях изненадана от лекотата, която ме съпровождаше. Това означава, че все пак през зимата /колкото и да я нямаше/ не съм съвсем се омързеливила. Е, вярно е, че имах понякога ентусиазъм за едно или друго, но... за съжаление, бързо се изпаряваше. Но явно и от него е имало полза.
В зимните месеци физическата ми активност беше предимно в бързи разходки. Не мога да кажа, че бяха ежедневни, но около три - четири пъти седмично, може би се получаваха. Ето доказателство, че и най-обикновено ходене може да допринесе до поддържане на приличен тонус.
Продължавам! Напред... по Пътя си...

.

някакво - никакво

Такова ми е... някакво - никакво...
Написаното в последното ми идване насам е актуално и днес...
Във времето от май до средата на септември слушах сърцето си и правих това, което ме прави щастлива. Но... винаги има по едно такова "но"... В последните седмици загубих мотивация и ентусиазъм и сега... Сега отново съм на кръстопътя.
Този път, кръстопътят ми е познат.
Хубавото е, че си имам компания по пътя. Освен това, от мен зависи успешността на предвижване. Компанията ми е послушна и ми се доверява безрезервно /макар и леко учудващо, но е факт/.
Идеи имам много, все изпитани и успешни са. Въпрос на време е да си намерят място в ежедневието ни. Лесно е да се превърнат в навици, които с малко мотивация да се поддържат активни. И това е изпитано и работи.
И така... всичко, което ми трябва го знам, мога и... Единственото, което е необходимо, което искам, е да го приложа без условности и колебания.
В последните два дни успях да погледна и анализирам ситуацията, смятам, че съвсем обективно.
Защо съм тук?...
Защото го поисках, защото ми помага за дълготрайността на мотивацията ми. Защото музата за промяна /връщане към същността ми/ днес се събуди и има нужда от подкрепа.
И така... Успех на мен и компанията ми! :) :) :)
Знам, мога и искам! Следователно - ще успея!

.

изморих се

Изморих се от цели... от планове... от обещания...
То не бяха книги, статии, стратегии. То не бяха примери, съветници, и всички други.
Омръзна ми от опити, надежди и провали. Според четивата, аз безволево съм същество. Несериозна съм според други.
Аз пък днес реших и пращам всички, изброени и други, по-далеч от мен.
Искам да забравя всичко дето съм изчела, опитала съм и с провал съм се увенчала...

И какво ще правя ли?
Само онова, което сърцето ми говори.
Само онова, което ме щастлива прави.
Само онова, което разумът ми безрезервно ще приеме.
Всичко друго е насилие над личността ми!
Аз съм Аз и такава ще си бъда!
Към същността на Аз ще си се върна.

Толкова за днес...
До... когато муза ме споходи...

.

утро на терасата

Харесва ми да посрещам утрото на терасата в компанията на кростренажора.
Всяка сутрин гледката е различна. Пролетта влиза в свои си владения с свеж устрем и зелено-цветни настроения.
Сутрин се събуждам преди най-ранната аларма. Имам нужда от по-малко часове сън.
Дните ми са по-усмихнати. по-организирани, по-успешни. Това ми носи допълнителна мотивация за нови дела и настроения.
Харесвам си сутрините, защото ми носят динамичност, която е присъща на нрава ми.
Преди години, не са за уточнение ;), след негативни настроения имах нужда да направя бърза разходка, която да изгони гнева и напрежението, натрупани в мен. След активното движение се усещах преродена, нова, спокойна и чиста. Сега, с активните ми сутрини, дните ми не трупат негативни настроения. На чисто нищо се не полепва.
Прекрасните си утрини дължа на Пролетта. Пролетта си е мой сезон, туй се знае от много, много време. И всяка Пролет го доказва все по-силно.
Природните ритми и процеси са заложени у всеки човек. За това нямам съмнение. Винаги когато съм в синхрон с природата се чувствам хармонична. Тогава Аз съм Хармония.
Е, днес съм такава Хармония!
Усмивки за хармоничен ден!

.