Започнах да се чувствам уморена от липсата на видими резултати от всичко, което правя.
Знам, сигурна съм, че това, което правя е верния път и резултати ще има, макар, че сега е нещо като период на застой. Този застой, обаче усещам, че действа демотивиращо. Въпреки подкрепата, която имам.
Не искам да спирам, имам още доста път напред до целта ми.
Бях си обещала, че повече няма да експериментирам с разни добавки, от които резултатите са били спорни. Но вчера в един откровен разговор, след обсъждане на "за" и "против", след разговор с "пробвали", взех решение. И го осъществих веднага. Купих си витаслим...
Започнах го снощи, преди вечеря.
В никакъв случай не спирам започнатото. Продължавам да се храня балансирано. Продължавам да спортувам, да използвам всеки свободен момент за някакво движение. Продължавам всички добри навици, които съм си създала. Има възможност и за други, ще ги търся и утвърждавам.
Надявам се, че тази добавка ще ми подейства като подаване на ръка
в момент, в който имам нужда от малко подкрепа.
Омръзна ми да бъда дебела!
Слава богу, здрава съм и енергична. Всичко е ОК за сега. Обаче... вече не искам да се виждам в огледалото... Дори и да го избегна него, не мога да избегна от погледа на любимия :( Той толкова ме подкрепя, толкова е търпелив. Чувствам се виновна понякога, че съм го разочаровала, че няма резултат забележим.
През годините доста съм направила за здравето си, затова и има резултат. Но защо не успях да реша този проблем - с излишествата си... Сега, когато имам искрената подкрепа на любимия, искам да успея. Трябва да успея! Заради мен и заради него!
Продължавам по пътя, който на места е трудно проходим, но няма да се откажа...
Продължавам...
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар