От две седмици съзнателно не се качвах на кантара, забравих за метъра.
След като си отчетох много положителни и хубави резултати за предишния месец, реших да продължа, но без да се меря през 3 дена. Знам, не е добре, но от любопитство или пък от ентусиазъм, го правех доста често.
За изминалите две седмици се доверих на субективните си усещания. Лекотата, която ме съпътства в дните ми, дупките на колана, които никога до сега не са били използвани, усмивката на огледалото...
Днес обективните резултати потвърждават правилността на движението ми по избраната посока.
Тогава... продължавам в същия дух...
По познатия път, но и с отклонения по крайпътни пътечки, които понякога имат много красота и настроение с нови предизвикателства.
Имам нужда от предизвикателства.
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар