Доволна съм от разходката с велосипеда. Добра компания си правихме за почти два часа.
Заедно изминахме двадесет и два километра, спирахме на завоя на реката 2-3 пъти. Пусках мислите си да се носят по течението...
Спряхме на любима пейка където си направих за втори път днес тибетските упражнения.
Определено няма нищо общо с тези, които правя в къщи. Усещането за енергия е с пъти по-силно. Трудно е да се разкаже. Мисля, че може само да се усеща.
Излязох в слънчево време и лек ветрец - леко хладен. По време на обиколките ми вятърът засили своя порив, стана на моменти неприятно смразяващ. Но аз бях подготвена за студените му ласки. Което ме накара да се почувствам леко горда от себе си и своята съобразителност.... /еее, малко я няма оная дето хвали, та ми се налага на мен :) :) ;)/
Мисля, че можех още, но ме прибра мисълта, че не е необходимо да върша геройства, по-добре да заложа на постоянството, което нещо ми се губи напоследък. Поне прогнозата за времето за следващите дни е добра, та се надявам да положа здрави основи за постоянството си.
С влизането си изпих шепа витамин С ;) Все пак е добре и утре да мога да направя нещо. Усетих колко съм жадна. Вече наваксвам, но трябва да помисля за шише с вода, което да си нося на тези разходки.
Имам нещо планувано за днес, което още ми предстои. Трябва до два-три дена да си ревизирам домашния комплекс упражнения. Нещо не ме радва напоследък...
А сега... най-хубавото - да свърша топлата вода ;)
А шипката на снимката... от минало време е.
За съжаление все още нищо не се е осмелило да покаже, че живот носи в себе си... А аз исках да снимам покълнали треви, напъпили храсти... Ще почакам...
Няма коментари:
Публикуване на коментар