Повод да се върна днес към нещо споделено преди време бе коментар, в който анонимен гост искаше повече информация. Тогава бях сложила снимка на книгата, но явно е изчезнала от нета. А днес, след търсене на нова снимка, попаднах на няколко места с коментари и мнения. Беше ми интересно да поразгледам и попрочета.Изводът ми е един. Не е от днес. Проблемът е в мислите, в мотивацията. От там нататък е следствие.
Решението не е за ден или седмица. Не е дори и за месец или два. Решението е за цял живот. Нарича се начин на живот.
Ей, затова все още съм в търсене на пътя си. Пътеки имам много. Вече. Изборът ми е голям. Дължи се на натрупаните знания и опит, донякъде.
Вече знам едно - не е единствена пътеката, която до пътя ще ме води. Все още понякога се връщам по изминатото. Понякога и криввам в храстите бодливи или в мочурливо блато. А после пак успявам да се върна на слънчева пътека... Важното е, че успявам...
Време е за сън сега...
Лека нощ!
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар