Тази седмица открих сезона на кростренажора на терасата. Вече температурите са по-човешки. И пролет си създавам с движението.
Четох някъде, че февруари е месеца с най-много умора и лошо настроение. То, за кой ли месец го не писаха ;) Обаче, склонна съм да повярвам за февруари. Умората от есенните и зимните мъгли и студове се е натрупала в сетивата ни. Ето, зимата все още е тук, но пролетта е толкова желана. Копнежът за промяна в слънчеви цветове е силен и неустоим.
Да, не му устоявам... И това ме радва и изпълва с жизненост. Желание за движение и прегръщане на всеки слънчев лъч. И търсене на всяка възможност за усмивка от сърце...
Това е...
Подреждам дните си по пролетен тертип...
И пролетно е в мен...
Въпреки снежните парцали, които февруари е решил да сипе днес.
Обещавам си, че каквото и да се случи в деня до края, ще си държа на пролетния полъх... Искам... и го заслужавам...
Днес... е пролет в мен...
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар