Ето, цяла седмица не мога да се докопам до тук :)
Значи не скучая ;)
Сега поред...
Ето един от портокалите, които изцедих за вече редовния си детокс по пълнолуние. Не бях виждала такива, но ето... случи ми се. Беше сред другите... нормални... И така, днес е първия от трите дни. Нещата не са толкова розови, колкото ми се искаше.
Сутрешно кантарът ме разочарова... ама много. Бях решила известно време да не го виждам, защото бавната му промяна беше започнала да ме демотивира. Но тази сутрин... направо е безмилостен. Толкова много не съм го виждала цяла зима. Не стига, че не е слязъл надолу, ами и... Ужас! Имам малка надежда да е от ПМС-то... Ще си покаже. Е, истината е, че дрехите нямат това мнение, но нямат и друго... дето е желано.
Каквото е, такова е...
Значи, сега трябва да предприема по-драстични мерки. И да спра със забравянето на добрите навици. Време има за всичко и за още дори. Само ми трябва по-добра организация и постоянство. А, и никакви издънки да не се толерират!
Хубавото, което днес не ми позволи да се срина до дъното е, че вече втора седмица сутрин правя йога. След петия ден се наложи малко ремонтни дейности по кокалите ми, че онази болка в ставите не ми харесваше. Един добър масаж с подходящите техники и процедури свърши работа. От вторник до днес все по-добра ставам. И ще продължавам. Защото ми харесва, усещам се по-гъвкава, по-свежа и по-спокойна.
То, спокойствието, си има много компоненти, но чувствам, че една е точно тези упражнения.
А и началото на днешния детокс го очаквах, не толкова с нетърпение, колкото с едно осъзнато желание, че ще правя нещо хубаво, много хубаво, за себе си.
Денят почти отминава. Мрачен и не особено приятен ден. Но си имаше около два часа по обедно време със слънчице, та малко градинска работа ми се отрази доста добре. Леко уморително, но доста освежаващо. Умората е една такава... топла и доволна.
Детоксикиращите дейности, сокове и топъл чай, са в график и ми дават увереност, че съм успешна днес. Независимо от сутрешното изживяване.
Сега имам нужда от гореща вана за краката. Усещам студ, който е естествен за такъв ден и топлината във всяка форма е добре дошла.
Искам по-скоро да съм по-оптимистична...
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар