Срещите ми със Соня и йога започнаха през октомври. Продължихме през ноември. Декември беше месец на отсъствия, празници и пътувания. Продължението бе стартирано от началото на януари. Миналата седмица по причини месечни пропуснах деня за йога. Днес всичко бе по график. Усетих колко много, наистина много, ми е липсвала срещата за йога.
Признавам, че в дните, когато съм сама се опитвам да правя някои неща. Все повече и все по-успешно - така си го усещам. Но е несравнимо с практиките, които Соня води по перфектния за мен начин.
Затова йога в сряда със Соня е необходимост за мен.
За да се чувствам добре до следващата сряда...
Сега, след практиката, която ми показа, че за мен йога е необходимост и то много голяма, се чувствам невероятно добре. Силно съм мотивирана да продължавам и да се приближавам със всеки ден с по една малка крачка към съвършенството наречено йога.
Звучи силно, непремерено, самонадеяно? Може и така да е...
Йога е безгранично съвършенство. Достижимо за някои. Може би не за мен... Но това не пречи да се стремя към него. Стъпка по стъпка, стъпчица по стъпчица... Всяка крачка, дори и най-малката, е крачка по Пътя ми. Нямам съмнения.
А съвършенството?... Може и да е многолико :)
Нощта след йога е едно малко вълшебство за мен. Така ще е и тази нощ...
Лека нощ!
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар