Не ми харесват.
Въпреки разходките през цялата зима, редовните йога практики всяка седмица и домашните опити. Кантарът е... безмилостен. И метърът да не остане по-назад...
Добре, де. Не съм в началната точка, ама то това оставаше... И все пак е много отстъплението. :(
Добре, де. Признавам за не една и две шоколадови вакханалии, ама чак пък толкова... Значи е чак толкова. И точка. И сега?
Сега пак на старта... То има ли друго?
То хубаво. И друго няма. Ама нещо мотивацията ми този път не е на висота. Да кажа, че се е сринала в пропаст дълбока, няма да е лъжа.
Ама ще трябва да се изнамери и на високо да се покатери. Щото... трябва ми.
Едното важно нещо е храненето. Вече повече от три години менюто ми е вегетарианско, но от рибата не мога и за сега не искам да се отказвам. Важен е момента на балансиране на храните. Понякога успявам, но някога е без успех. Тогава и аз си губя баланса...
Другото важно нещо е движението. Определено имам доста добри навици, които съм си създала. И постоянство има даже. Но явно с количеството нещо куца. Има възможност за увеличение, значи трябва да го направя. Ще го направя, това е избора ми...
Важно е и мисленето. Съвсем не е трето по важност. Ей, тук може би ми е най-разбалансирано. Повече увереност ми трябва. Много са ми емоциите, които ме прехвърлят от едната крайност в другата. Баланс им трябва и на тях...
Това е изводът - баланс ми трябва.
Ами... да го търся...
Сънят е за начало. Лека нощ!
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар