Почти цяла седмица, не съм идвала насам. Истината е, че ми се идваше, но не успях да се организирам. Но не мога да пропусна днешния рекорд.
Прекрасно време - пролет във всяка тревичка, във всяко клонче. Пролет в слънчевите лъчи, в синия безкрай небесен, в закачливи песни на птички, в речния бързей.
Днес ми се случиха две разходки. И все с приятна компания.
Сега усещам лека умора, но пък много приятна. Доволна съм от движението. Все пак 16 000 крачки са си хубаво нещо :)
Усещането, че идва пролет е особено. Едно такова - шарено и подвижно. Топло, изпълнено с желания, с устрем и живот.
Хубав ден...
За малко да забравя... Тибетските упражнения отново са част от дните ми. Един хубав навик се завърна :)
Време е за Сънчо. Защото от тази вечер започвам да си лягам рано. Каквото и да значи за всеки...
Лека нощ!
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар