неделя, 11 февруари 2018 г.

неделно-вечерно

От известно време се опитвах да вляза в Зоната. От началото на годината си имам компания и е по-лесно. Признавам, че има дни в които сме около Зоната, но в повечето сме стриктни.
Миналата седмица приех ново предизвикателство. Реших, че мога да съчетавам новите правила със старите.  Истината за мен е, че когато храненето е балансирано - с протеини, въглехидрати и мазнини, нещата са далече по-контролируеми.
За съжаление,  закъснявам с вечерята. Сутрин ми е трудно да ставам и спя до по-късно.
Ето и тази вечер окъснях. Но пък ходихме на разходка. Чувствам се добре, но явно трябва да намирам друго време за тези разходки. Тези, вечерните разходки са ни друг хубав навик, който от началото на януари се опитваме да възстановим. За сега успеха е по-скоро променлив. Но нека не съм максималист, все пак е важно старанието. Ето, тази вечер ми беше студено и изобщо не ми се излизаше, но съм истински горда със себе си, че надвих онова гласче дето ми викаше: "я си полежи, топло е, къде ще ходиш..."
Такова ми е сега. Малко виновно /ама малко, защото знам, че не трябва да се съдя прекалено, а да се поправя/, малко гордо, все пак надвих мързела си, и малко мотивирано да продължавам напред, Иска ми се да е повече мотивацията ми. Надявам се, че утре ще я намеря...
Разбира се, че ще я намеря!
Лека и топла нощ!


.

Няма коментари:

Публикуване на коментар