сряда, 13 юли 2011 г.

ден на колела


Ден на колела.
Не ми се случва често да съм 400 километра зад волана. Прибрах се много, много изморена...
Днес ми се наложи да обядвам в заведение. Оказа се, че не е трудно да балансирам храните, които вега тестът ми позволява по принципите на Зоната. Поръчах си зеленчуци на скара от препоръчаните, отказах лук и гъби. Поръчах си и едно свинско шишче в подходящ грамаж. Оказа се толкова лесно.
И много вода изпих... много горещ ден... водата бе топличка като за чай, но не обичам в жегите да пия студено.
Две кафета, без добавки, ме поддържаха свежа. Изпих си кафетата за цяла седмица :) Обикновено ми се случват две до три кафета в седмица, като е възможно и да не се случат. Но когато съм на дълъг път, усещам нужда да получа доза кофеин.
За лека нощ съм си приготвила чаша нискомаслено кисело мляко и един орех.
Някакво сериозно физическо натоварване в днешния ми ден нямаше. Но психически се чувствам изтощена. Утрешния ден обещава повече спокойствие и възможности за упражненията ми.
Лека нощ!

.

след деня...

Летен ден.
Свърши вече.
Музата си търся...
Доволна съм от себе си.
Това, което исках, го направих.
Време е за почивка и заряд за утре, всъщност утре-то е тук.
Необичаен ден ще бъде.
А аз ще следвам пак добрите си навици.
Вода ще пия... много трябва.
И баланса ще си правя. С кисело мляко е лесно дори и на път. Няколко изчистени ореха в кутийка,  в чантата си нося. ;) Умно е, нали? :):):)
Среднощ мина, а трябва да се става рано...
С усмивка и мисли хубави към Сънчо се отправям.

.

вторник, 12 юли 2011 г.

в деня... с усмивка

Има дни различни.
Вчера... не ми беше ден за движения.
Беше толкова горещо, че и в кухнята не ми се влизаше. Храненето ми се състоеше от: закуска - кайсии, за обед малко грах и риба, а вечеря кисело мляко с орех. Но вода пих много.
За днес закусих с 4-5 кайсии. Приготвих си вода до мен. Но нека мине малко време, че не искам компот в корема ;)
Дано намеря сили и да се пораздвижа.
Забравих! Кантарът пак е благосклонен към мен. Отчита още 200 грама в минус :)
Даааа, никога причината не е една. Затова се радвам на себе си, когато включвам в дните си всичко, което знам, че помага за здравето ми. Правилно хранене, достатъчно движение, водата, спокоен сън, позитивни мисли, правилните утвърждения, пълноценно дишане... и още, и още...
Мисъл ми се завъртя - капка по капка, вир става... Така си е, голямото е изградено от малките. Дори наглед дребни  детайли са в състояние да променят до неузнаваемост цялото. Хубаво е когато детайлите изграждат цялото в позитивна посока.
Има един дребен детайл, който си давам сметка, че не е добро, но все още е с мен. Знам много, прочела съм и съм разбрала много. Знам много добре кое е добро за мен, за здравето ми, за живота ми... но някъде се губи връзката между знанията ми и действията ми. В моменти, когато ми е нещо трудно, на теория поне три начина знам за справяне, но... в критична ситуация забравям всичко... Сещам се след време, че го знам, дори го мога, но... неприложено остава...
Денят все още е пред мен. Със сигурност и днес нещо ще забравя, ще пропусна. Може би по-важното е какво ще свърша, какво ще запомня, какво ново ще направя.
Напред в деня... с усмивка...

.

неделя, 10 юли 2011 г.

в неделя

Неделя е...
Нощ с объркан сън. Успах се...
След чаша вода и закуската, с чаша кисело мляко с орех, съм готова.
Макар и по-късно от обичайното, излязох на алеята с велосипеда си. Харесва ми да си правим компания в утрините.
Там, на края на алеята, има чудесни пейки. След малко дихателни упражнения направих тибетските ритуали. Там, на това място усещането когато ги правя е невероятно. Усещане за енергия, за чистота, за пречистване...
Направих няколко обиколки и когато се прибрах километража ми показваше 21, да точно толкова -двадесет и един, километра :)
Получи се страхотна тренировка. И вместо умора получих много енергия. Отхвърлих доста домашни задачи.
В жегата днес наблегнах на плодове с кашкавал и кисело мляко.
Накрая на деня жегата ме съсипа... едва успях да изляза на вечерна разходка. Добре, че излязох. Малко ми е по-добре сега.
Пия вода...

.

събота, 9 юли 2011 г.

още резултати

Отчитам още резултати :)
Седемстотин / 700 / грама съм по-малко!
И така от началото на месеца вече  са точно два килограма по-малко!
Чувствам се страхотно!
Леко ми е! Мотивацията ми, бих казала, дори расте със всеки изминал ден.
Продължавам да правя всичко, което ми харесва и ми носи полза. Вече имам достатъчно занимания, които могат да разнообразяват движенията ми.
Храненето ми е балансирано по принципите на Зоната. В същото време го съобразявам с вега теста, който показа поносимостта ми към храните. Лесно е и дори вълнуващо. Още повече, че резултатите са видими и осезаеми ;)
Навън вече е горещо. Старая се да пия повече вода. Днес ще наблегна повече на разходки сред гората. Бях ранобудна и вече направих избраните ми упражнения, които съм сигурна, че ми помагат. Особено силно ми въздействат върху тонуса. Разбира се, ако няма други причини да го намаляват. Такива причини забелязах са климатичните промени.
И много ще чета днес ;)

.

вторник, 5 юли 2011 г.

днес е така

Една объркана нощ...
Сън и без сън... денят дойде.
Не ми се ставаше. В мен нещо крещеше - полежи си. Почти го чух... но лъч промъкна се в мислите ми сънени. И станах... даже малко на инат... на себе си...
С велосипеда на алеята отидох. Упражнения направих.
Посъбрах си бодрост. Не е кой знае колко, но е по-добре от нищо.
Денят е някак... тежък, но знам, че по-добър ще стане.
Сега съм тук, пред компютъра. И да поработя, и да се помотам. Как умея да ги съчетавам ;)
До мен е бутилката с водата. Литър и половина до обяд ще съм изпила. И още толкова ще опитам до края на деня. Препоръката е поне по два литра за деня да е чистата вода. В летните дни е по-добре това количество да се увеличи. Спрях се днес на три литра. Струва ми се добре. Отдавна се опитвам повечко вода да пия. Мисля, по преценка моя, че успявам, с малки изключения. Днес реших да я премеря и така ще установя дали преди съм се заблуждавала. Почти нямам съмнения, но все пак... защо да се не проверя ;)
А сега е време да се пораздвижа. Няколко упражнения, които са добър навик преди обяд. А той ще е балансиран след около четиридесет минути.
Денят продължава... по-голямата му част предстои :)

.

понеделник, 4 юли 2011 г.

понеделник...

Понеделник е...
Делник е...
За мен е мотивиран ден. Въпреки главоболието, което променливото време ми е подарило.
Вървя уверено по пътя, който вече излезе от непроходимата джунглата на застоя. Пътят ми днес е светъл и прав.
Харесва ми спокойствието на увереността, че това е пътя. Всичко, абсолютно всичко, което правя има особен привкус на победа.
Харесва ми...
.

неделя, 3 юли 2011 г.

невероятно...1300

Невероятно!
Но е факт!!!
Хиляда и триста грама съм по-малко!!! Повече от килограм! Само за два дена с правилните храни!!!
Тази сутрин се чувствам... страхотно!
Усмихната съм, лека съм, еуфория ме владее...
Не съм предполагала такова нещо!
Ами, да... крайно време беше да получа някакъв резултат... след ужасно дългия застой.
Неописуемо е настроението ми. Мотивацията ми се вдигна с пъти.
Нямам никакво друго обяснение за случилото се, освен това, че правилните храни за мен, се използват пълноценно от организма ми и той с радост се лишава от всичко излишно и трупано в невъзможността си да се справи с него.
Разбира се, няма всеки ден да е така. Нормално е в началото процесът да е по-ускорен. Но не се и съмнявам нито за миг, че това действа.
Продължавам напред с усмихната душа...

.

събота, 2 юли 2011 г.

вега тест

И така...
Направих си го.
Резултатите са интересни. Вече си имам обяснения на доста от въпросите, които ме преследваха в последно време.
Резултатите, които получих са: Имам храни, оцветени в зелено, които мога да консумирам. Има други, в жълто, които ще почакат три месеца. Има и други, в червено, които за сега ще изключа от менюто си.
Препоръката е след шест месеца да се направи нов вега тест. И той ще е различен.
Тестът е уникален за всеки, както всички ние сме уникални. Ние се променяме, променят се и изискванията на организма ни. Затова смятам, че има смисъл.
Имаше и препоръки, които се отнасят за всички. Като това - сутрин на гладно чаша гореща вода. Чиста гореща вода... половин час преди закуска. За тази чаша вода съм чела различни варианти - с лимон, с мед, чай... Но тук ми предлагат да е само вода. Вече изпих първата си чаша гореща вода :)
В теста имаше изненади. Разбира се, че ги очаквах. Оказа се, че предпочитайки сирене с краставици пред кашкавал с домати, съм избрала лошия вариант :) Има и други интересни констатации, но не е нужно да описвам всичко. Така или иначе, това е само информация, която е за мен и то за определен период от време.
От днес имам още "едно на ум". Добавям го към всичките си хубави навици.
А денят ще бъде слънчев... и усмихнат...

.

четвъртък, 30 юни 2011 г.

все още съм упорита

Все още съм упорита, въпреки бойкота на всички мерителни уреди и приспособления.
Пия мноооого вода и зелен чай. Зелен чай с кубчета лед е чудесно нещо за летните дни. А вода с прясно листенце мента или резенче лимон... не бих отказала.
Радвам се, че продължавам с избрания си начин на хранене - балансирания. И още повече се радвам, че доста отдавна не съм правила нарушения. Разбира се, еднократно нарушения  и излизане от Зоната не е проблем, ако следващото хранене е балансирано, то пак ме води в Зоната. Но още по-голям повод за радост е, че мислите ми са далече от всякакви шоколадови истории.
Днес за закуска си нарязах пъпеш... Беше хубаво. По-хубаво от шоколад ;) След закуската се усмихнах, защото си помислих какво бих направила, ако пред мен има парче шоколад и парче пъпеш. Днес, а се надявам и утре, бих с радост се насладила на пъпеша. Харесва ми промяната във вкусовите ми желания ;)
Допускам, че когато организмът си получава всичко необходимо, в един момент той се връща към онзи изначален момент на близост до природните закони. Тогава се оказва лесно да се вярва на интуицията, която пожелава само необходимото и полезното. А онова, безполезното, пожелавано от разума /по-скоро неразума/ и навика, и дори подражанието, е вече в историята. Искам да е история! И така ще бъде!
Знам какво искам! Вече... И го обещах със сърцето си... А сърцето ми никога не лъже...
Искам... И ще бъде!

.