и пак е неделя

И пак е неделя. Пак е утро.
Обаче днес ми е все още мързеливо.
Рано легнах, рано се събудих.
Обаче не ми се става...
А трябва...
Времето минава, даже и отлита, а резултати за хвалба си нямам :(
Дано си силите намеря и да се раздвижа както съм избрала...
Движение и цвят ми трябват...
И резултати...

Снимката е оттук.
.

неделно утро

 Неделното утро край реката ме зареди с енергия и усмивки.
Добра тренировка с велосипеда си отчитам. Шестнадесет километра са си едно добро раздвижване.
А денят сега започва ;)
Слънцето е вън... За движение ще бъде този ден...
И боса по тревата днес ще се разходя.
Да се заземя ;)

Снимката е тук.
.

поощрение

Нито метърът, нито кантарът могат да ме поощрят така както го правят две ръце.
Ръцете, най-нежните, които ме докосват. Ръцете, които ме галят.
И констатацията, че "има нещо", "има промяна".
Всичко е по-лесно.
А днес и кантарът бе благосклонен към мен.  След почти месец в застой, четиристотин-те грама в минус, ме накараха да полетя от радост. Най-после... всичко, което правя не е напразно.
Този път се чувствам победител, защото успях да се победя, а не да се предам както много други пъти след подобен застой. Победата ми е споделена и без подкрепата, която получих, може би в най-критичния момент, нямаше да успея. В този смисъл победата не е само моя, тя е на двама.
И така... днес съм на минус. И продължавам още по-уверено напред. С опората, която имам, знам, че успехът е пред мен.
Денят започна с усмивка, с десетина километра колоездене, с изкачване на стълбище. Зеленият чай, който си запарих е изпит. Разбира се закусих леко, но балансирано.
Предстоят ми още чайчета и още много дребни добавки от изпълнение на добрите навици и намерения ;)
Време е и да посвърша нещо и за другите, но без да забравям себе си.
.

днес ми е особено

Днес ми е особено.
Отдавна не бях се чувствала така уверена.
Спокойствие в мен има.
Чувствам, че не съм сама.
Това ми носи голяма доза сигурност.
Увереност, спокойствие, сигурност се преплитат и взаимно усилват като усещане.
Всичките си намерения добри, изпълнявам с радост и прецизност, каквато не подозирах, че притежавам.
Радвам се да се откривам и такава...
А днес ми е особено... и ми харесва!
.

подкрепа

В последно време се чувствам безсилна и безпомощна.
Правя всичко, което трябва и както трябва.
Но резултати... няма.
Всичко е в застой и това ме плаши. Да, страхувам се, защото не виждам никакъв, макар и мъничък, резултат.
Имах нужда от подкрепа. Всъщност, аз си я имах. Но днес отново ми бе показана.
И обещана...
Направих още една стъпка към поредна сламка...
Днес отново знам, че няма да се откажа от започнатото.
Въпреки застоя, ще си повтарям, че скоро ще има видими резултати.
Трудно е... Истината е, че много ми е трудно.
Не съм си мислела, че ще е лесно, но това, което сега чувствам при този застой... не съм очаквала този страх.
Давам си сметка, че е неоправдан, няма основание, обаче...
Днес духът ми бе повдигнат. Почувствах подкрепа, опора, защита...
Благодаря ти, слънце мое! Няма да те разочаровам! Ще успея!
Ще успея! Въпреки разните застои и демотивиращи моменти.
Благодаря ти, обич моя, че си до мен!
.

ранобудна

Днес... Днес съм ранобудна. От... ехеее, колко отдавна ;)
Направо съм си за чудене след вчерашния ден и най-вече безсрамния час, в който си легнах.
Но какво пък? Важното е сега какво е.
Сега - вали и няма никакви намерения да спира. То май забрави, че е май. Пък и наистина е хладно. Дали познаха синоптиците?
Това днес, обаче е без значение за мен. Защото в мен кипи ;) такава енергия... Вече понаправих нещичко за мен. След като се и похвалих тук, стига ми почивка толкова. Да измисля още нещо. Оказва се, че не е толкова трудно. Ехееее, килима е голям... и фитнес уреди ;)... лесно се пригаждат, дори и у дома :) :)
.

лежи ми се

Лежи ми се.
От дъжда ще да е.
Или пък от ПМС-то.
Или ЕГН-то.
Днес бе  ден дъждовен. И го пролежах.
Е, не съвсем да е мързел, но всичките ми занимания си бяха тихи и спокойни, може да се каже.
Навън нощта е в дъжд, а аз пък - бодра още.
Някакъв съклет ме хвана, та да видим как ще го осъмна.
То далеч не е, като гледам как часовникът намига.
Четиво спокойно, време е да си намеря.
Планове не искам ни един да правя.

Лека нощ!
Каквото е останало от нея ;)

с надежда за ускорение

С надежда да ускоря реалните резултати, снощи се доверих на витаслим. Информация има много в интернет, за който представлява интерес.
Започнах да се чувствам уморена от липсата на видими резултати от всичко, което правя.
Знам, сигурна съм, че това, което правя е верния път и резултати ще има, макар, че сега е нещо като период на застой. Този застой, обаче усещам, че действа демотивиращо. Въпреки подкрепата, която имам.
Не искам да спирам, имам още доста път напред до целта ми.
Бях си обещала, че повече няма да експериментирам с разни добавки, от които резултатите са били спорни. Но вчера в един откровен разговор, след обсъждане на "за" и "против", след разговор с "пробвали", взех решение. И го осъществих веднага. Купих си витаслим...
Започнах го снощи, преди вечеря.
В никакъв случай не спирам започнатото. Продължавам да се храня балансирано. Продължавам да спортувам, да използвам всеки свободен момент за някакво движение. Продължавам всички добри навици, които съм си създала. Има възможност и за други, ще ги търся и утвърждавам.
Надявам се, че тази добавка ще ми подейства като подаване на ръка
в момент, в който имам нужда от малко подкрепа.
Омръзна ми да бъда дебела!
Слава богу, здрава съм и енергична. Всичко е ОК за сега. Обаче... вече не искам да се виждам в огледалото... Дори и да го избегна него, не мога да избегна от погледа на любимия :( Той толкова ме подкрепя, толкова е търпелив. Чувствам се виновна понякога, че съм го разочаровала, че няма резултат забележим.
През годините доста съм направила за здравето си, затова и има резултат. Но защо не успях да реша този проблем - с излишествата си... Сега, когато имам искрената подкрепа на любимия, искам да успея. Трябва да успея! Заради мен и заради него!
Продължавам по пътя, който на места е трудно проходим, но няма да се откажа...
Продължавам...
.

сигурна в намеренията и целта

Сигурна съм в намеренията и целта си!
Никога не съм била по-сигурна и уверена, че трябва да го направя! Знам какво да правя, знам как да го правя. Трябва само да го правя!
И го правя! Имам най-силния мотив! Имам най-желаната подкрепа!
Скоро, разбира се, реалното скоро, ще постигна целта си! И ще запазя резултата, който така силно желая и заслужавам!
Радвам се, че всеки ден мога да се похваля за нещо, което съм постигнала, направила, добавила, устояла.
Естествено, че ми се иска по-бързо да се виждат резултатите. Май трябва да укротя нетърпението си, усещам, че е лош съветник.
И така...
Равносметката е - сигурно, макар и бавно, вървя напред... и нагоре... към целта.

.

гордея се със себе си

Мдаа... Нескромно звучи заглавието, нали?
Еми, да... Обаче пък е истина!
Никога до сега след празници не съм се чувствала толкова лека и доволна от себе си.
Нито едно преяждане, дори и най-мъничкото!
А бях доста време в кухнята, заета и свещенодействаща в приготвянето на вкусотии всякакви. А после на гости... и тук и там...
Устоях без никакви усилия на изкушенията и само един, единствен път, не успях да балансирам храненето си. Което според избрания ми начин на хранене означава, че само с четири - пет часа съм забавила процеса за постигане на Целта ми.
При изложените факти, как да не се гордея със себе си?
Е, имаше и един момент на леко обездвижване. Просто си правех леки упражнения, колкото за тонус. Разбира се, разходките сред пролетната природа бяха чудесни!
Затова пък вчера вечерта, следпразнично, си направих такава тренировка, такова раздвижване... почувствах се страхотно!
Тайната е... Дали да я издам?  :) :) :)
Моят Мотив! Най-силната подкрепа, която някога съм имала.
Разбира се, че това, което правя е най-добро и полезно, преди всичко за мен. Но това знание до момента не ми е помогнало кой знае колко. Сега, когато правя всичко заради целта, всичко е много по-лесно и има смисъл за мен. Знам, че когато постигна моята си Цел,  ще се гордея със себе си. Искам да го зарадвам... 
Не мога да имам по силен мотив! Щастлива съм, че го имам!
А сега така и така съм ранобудна ;) да взема да направя още нещичко за себе си... малко йога и правилно дишане ще е добра идея. Денят скоро ще се събуди, нека го посрещна подобаващо ;)
.